НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
387
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но изучаването
на
слънцето в окултната наука,
заема
също един голям отдел.
Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни. Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето. От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите. Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр. Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.
Но изучаването
на
слънцето в окултната наука,
заема
също един голям отдел.
Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не.
към текста >>
Тя е у някои дотолкова голяма, че
заема
почти половината тяло.
По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста.
Тя е у някои дотолкова голяма, че
заема
почти половината тяло.
Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.
към текста >>
На
4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието
на
слънчевото затъмнението в
парижката
зоологическа градина.
Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си.
На
4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието
на
слънчевото затъмнението в
парижката
зоологическа градина.
Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята. Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика.
към текста >>
Те възпяват жените,
парите
и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта.
В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека. Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии.
Те възпяват жените,
парите
и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта.
Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва. Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни.
към текста >>
2.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл
на
думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим
пари
с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено
на
произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания
на
човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл
на
думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим
пари
с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено
на
произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания
на
човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш
пари
– това бездруго не е от обич към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш
пари
– това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и
осезаемо
, и едно друго – духовно – тяло,
неосезаемо
за физичен усет.
Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и
осезаемо
, и едно друго – духовно – тяло,
неосезаемо
за физичен усет.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
към текста >>
3.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера
на
битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката
заема
едно от най важните места.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера
на
битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката
заема
едно от най важните места.
И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал.
към текста >>
в
Парижката
Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г.
в
Парижката
Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки.
към текста >>
4.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в
Париж
от инспектора
на
мостовете и шосетата.
И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г.
се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в
Париж
от инспектора
на
мостовете и шосетата.
За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение.
към текста >>
в
Париж
втори интернационален конгрес по експериментална психология слага
на
дневен ред и въпроса за движението
на
магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод
на
обективно съществуващи сили вън в природата,
на
които движението
на
пръчката е само една манифестация?
Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год.
в
Париж
втори интернационален конгрес по експериментална психология слага
на
дневен ред и въпроса за движението
на
магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод
на
обективно съществуващи сили вън в природата,
на
които движението
на
пръчката е само една манифестация?
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали.
към текста >>
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене
на
вода и руди, а
Париж
дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене
на
вода и руди, а
Париж
дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали.
към текста >>
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор
на
подземната лаборатория по биология в музея
на
Париж
, няколко други професори, журналисти, академици и пр.
Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор
на
подземната лаборатория по биология в музея
на
Париж
, няколко други професори, журналисти, академици и пр.
Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати.
към текста >>
в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от
парижките
порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите.
2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г.
в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от
парижките
порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите.
В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство. Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред.
към текста >>
При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната
парижка
публика.
Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор.
При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната
парижка
публика.
След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета.
към текста >>
При това се е забелязало (с помощта
на
пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед
на
определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение
заема
характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове
на
слънцето, които във вид
на
вибрации идат със самата светлина.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.).
При това се е забелязало (с помощта
на
пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед
на
определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение
заема
характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове
на
слънцето, които във вид
на
вибрации идат със самата светлина.
Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса.
към текста >>
Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова
пари
и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута.
цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни.
Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова
пари
и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута.
Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода.
към текста >>
Ние сме още пред входа
на
земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна
на
кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане
осезаемо
, „реално'' – и то не само по отношение
на
външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Ние сме още пред входа
на
земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна
на
кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане
осезаемо
, „реално'' – и то не само по отношение
на
външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>
5.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез
заемане
вода от дървесинния резервоар.
По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди.
Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез
заемане
вода от дървесинния резервоар.
Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт.
към текста >>
Той е държал по този въпрос една конференция в
Париж
.
*) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт. [1]По книгата на Жагадис Боз: „Тhе рhysiology of the ascent of Sap" (Лондон, 1923 година) (физиология на възкачването на сока). Жагадис Боз е директор на физиологическия институт в Калкута.
Той е държал по този въпрос една конференция в
Париж
.
[2]Из „Revue generale de Botanique", том 36, № 428, август 1024 година.
към текста >>
6.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
тия трептения
на
материята
заемат
първенствуваща роля.
евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр. И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр.
тия трептения
на
материята
заемат
първенствуваща роля.
Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали.
към текста >>
Едни вярват в
парите
.
Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма.
Едни вярват в
парите
.
И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите.
към текста >>
И разгърнете криминалните дневници, за да видите
на
какво е способен човек, когато вярва в
парите
.
Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите.
И разгърнете криминалните дневници, за да видите
на
какво е способен човек, когато вярва в
парите
.
Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката.
към текста >>
Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите
пари
.
Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите.
Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите
пари
.
И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов.
към текста >>
Те изтърпели болките, но
парите
не дали.
Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства.
Те изтърпели болките, но
парите
не дали.
Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов. Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали.
към текста >>
Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата
на
парите
.
Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали.
Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата
на
парите
.
Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов. Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея.
към текста >>
7.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може да бъде нещо пълно с
пари
, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата".
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА Празнотата разваля живота. Д. Пълнотата – това е израз на богатство.
Може да бъде нещо пълно с
пари
, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата".
Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота!
към текста >>
Тя не
заема
пространството, тя завладява нещата отвътре.
Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат. Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота!
Тя не
заема
пространството, тя завладява нещата отвътре.
Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън.
към текста >>
8.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища
на
подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие
на
парите
и
на
безскрупулната дипломация.
Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники.
Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища
на
подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие
на
парите
и
на
безскрупулната дипломация.
При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
към текста >>
От всичко това
на
мене ми става все по-очевидно, че идеалът
на
Свободата се е
изпарил
в атмосферата
на
Запада.
Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си.
От всичко това
на
мене ми става все по-очевидно, че идеалът
на
Свободата се е
изпарил
в атмосферата
на
Запада.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения.
към текста >>
В пътуванията си
на
Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт
на
парите
и
на
организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана
на
язвителността и създаваща една атмосфера
на
съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода
на
душата и
на
духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му.
В пътуванията си
на
Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт
на
парите
и
на
организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана
на
язвителността и създаваща една атмосфера
на
съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода
на
душата и
на
духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
към текста >>
Заемайки
нашият идеал за живота от един мрачен период
на
израждане ние сме погребали чувствителността
на
душата си под неизменната тежест
на
едно далечно минало.
Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба.
Заемайки
нашият идеал за живота от един мрачен период
на
израждане ние сме погребали чувствителността
на
душата си под неизменната тежест
на
едно далечно минало.
Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност.
към текста >>
9.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Този град
заема
едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди, оградени с укрепления.
Предполагаше се, че тая промяна на цвета се дължи на промяната цвета на растителността от сезоните на Марс. Сега привържениците на хипотезата за съществуването живот на Марс, получават два нови важни аргумента; приближаване температурата и атмосферата на Марс към земните такива. Поради това, Пекеринг, който досега се отнасяше скептически към възможностите за живот на Марс, в последния свой доклад идва до заключение, че съществуването върху тая планета на растителен и животински живот е почти несъмнено. 5). ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически град, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус.
Този град
заема
едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди, оградени с укрепления.
В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси. Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год.
към текста >>
В
Париж
.
В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси. Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год.
В
Париж
.
Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование. Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6). НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ.
към текста >>
Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора
на
Парижката
академия. 6).
Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование.
Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора
на
Парижката
академия. 6).
НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката. През първите дни на м. Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей. По тоя случай се дава една статистика за първенство в получените премии по отношение на разните науки.
към текста >>
10.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако, например, искаме да видим
Париж
, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска?
Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия.
Ако, например, искаме да видим
Париж
, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска?
- „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види. Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността.
към текста >>
Иначе казано, ние не можем да пристигнем в
Париж
, преди да сме тръгнали за там.
- „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види. Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността.
Иначе казано, ние не можем да пристигнем в
Париж
, преди да сме тръгнали за там.
Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата.
към текста >>
От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да
заема
някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък.
Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения.
От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да
заема
някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък.
Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата.
към текста >>
Един интересен опит е направен в
Париж
, който съвсем изобличава поклонниците
на
авторитетите.
За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло.
Един интересен опит е направен в
Париж
, който съвсем изобличава поклонниците
на
авторитетите.
Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено. Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят пътя към един велик живот - отхвърлят.
към текста >>
11.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Ако работим за
пари
, ние сме слуги, а ако работим от любов, тогаз сме синове
на
Бога.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА [1] В хармония с великата действителност, която ни заобикаля.
„Ако работим за
пари
, ние сме слуги, а ако работим от любов, тогаз сме синове
на
Бога.
Тогаз съзнаваме нашето синовно отношение км Бога". „Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота. Това, което си произвел, не е заради тебе; ще го дадеш някому". Учителят. Сноп слънчеви лъчи са проникнали през листата и са позлатили твоето лице. Какво са те?
към текста >>
Той счита за съвестно да вземе
пари
срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее част от собствената му душа.
Радостта, която чувствуваш при тая постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз, тази постъпка струва повече, отколкото всичкото злато на света. Тя не може да се продава. Ще дам една аналогия, за да поясня това. Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава.
Той счита за съвестно да вземе
пари
срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее част от собствената му душа.
Но същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всека такава постъпка е толкоз свещена, колкото трудът на този художник. Тогаз всяка човешка постъпка ще бъде така красива, ще има такава вътрешна красота, както и в най-хубавите художествени произведения. Този, който работи при новото разбиране на труда, той е вече художник. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи на един търговец.
към текста >>
С каква любов се
заема
тя да му ушие нова риза и когато дойде да го зарадва!
Срещу тази си работа тя получава нищожна надница. Тя не намира никакъв интерес в своята работа. Върши я по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо. Но същата тази работа при друг случай може да е крайно интересна и занимателна. Да си представим, че тя е майка, и получава известие, че нейният любим син пристига от странство след дълга раздала.
С каква любов се
заема
тя да му ушие нова риза и когато дойде да го зарадва!
С каква любов украсява ризата! Тя през целия ден е възбудена, радостна. Тая работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество. И какво ценно тя влага от себе си в тази риза! Работата става за нея нещо красиво.
към текста >>
12.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Парижките
предградия бяха много пострадали.
Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена.
Парижките
предградия бяха много пострадали.
Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите.
към текста >>
Имаше опасност за целия
Париж
.
Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали.
Имаше опасност за целия
Париж
.
Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите. Говорихме дълго за причините на това нещастие.
към текста >>
Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше
Париж
и околностите.
Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе.
Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше
Париж
и околностите.
Говорихме дълго за причините на това нещастие. По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб. Стелла ни беше оставила. Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците.
към текста >>
„Батиньол " и една великосветска жена позната
на
целия
Париж
с елегантността и блясъка
на
дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул.
„Батиньол " и една великосветска жена позната
на
целия
Париж
с елегантността и блясъка
на
дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт.
към текста >>
И ти ще се
заемеш
с всеки един от тях.
Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
И ти ще се
заемеш
с всеки един от тях.
И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля.
към текста >>
13.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но често аз съм наблюдавал прилепи в
Париж
от височината
на
моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр.
Горните опити наново повторих в Патерна под контрола на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. От нощните животни нека вземем прилепа. Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера.
Но често аз съм наблюдавал прилепи в
Париж
от височината
на
моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр.
неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение.
към текста >>
Слънчевата светлина е само една част от тях; тя
заема
само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път.
Радиациите, които изпуща ядката, могат да бъдат с разни дължини на вълната. „Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат клетките. Тогаз ще стане възможно слагаме за разрешаване на въпроса за продължение на човешкия живот до неподозирани днес граници." „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: Отде иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните.
Слънчевата светлина е само една част от тях; тя
заема
само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път.
Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето не ни ли доказват, че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпущани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите".
към текста >>
14.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и
пари
само от съзнание, че служат
на
живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева).
Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и
пари
само от съзнание, че служат
на
живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят.
към текста >>
Ковачев могат да
заемат
едно от първите места в бълг.
Дондуков, 61. Изкуството има за задача да предава възвишени и благородни чувства, да заразява хората с тях, и така да ги превъзпитава. Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож. творение е по-ценно. В това отношение разказите на Юрд.
Ковачев могат да
заемат
едно от първите места в бълг.
литература и да бъдат гордост на нац. творчество. Обич, състрадание, благоговение към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки. Ценното в разказите на Юрд. Ковачав е и това, че той търси красивото, доброто, възвишеното и го намира във всички области на обикновения живот. И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци.
към текста >>
15.
ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от
парите
тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми.
Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш.
За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от
парите
тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми.
И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо.
към текста >>
И пак ще дойде друго време, когато
парите
ще са наши слуги.
Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми.
И пак ще дойде друго време, когато
парите
ще са наши слуги.
И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа.
към текста >>
И пак ще дойде време, когато няма да има
пари
, както в едно семейство те нямат приложение.
Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги.
И пак ще дойде време, когато няма да има
пари
, както в едно семейство те нямат приложение.
Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената.
към текста >>
В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра
на
семейното число
заеме
своето място и е доволно.
Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи.
В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра
на
семейното число
заеме
своето място и е доволно.
Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени. Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака. Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование.
към текста >>
16.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти
на
19 век и началото
на
20 век Сент Ив Д'Алвейдър
заема
особено място по оригиналността и ценността
на
своите идеи и тяхната важност при строителството
на
новата култура.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти
на
19 век и началото
на
20 век Сент Ив Д'Алвейдър
заема
особено място по оригиналността и ценността
на
своите идеи и тяхната важност при строителството
на
новата култура.
Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща.
към текста >>
Роден е
на
28 март 1842 година в един часа сутринта в
Париж
.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности.
Роден е
на
28 март 1842 година в един часа сутринта в
Париж
.
Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото.
към текста >>
След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в
Париж
и постъпва
на
служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд.
Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука.
След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в
Париж
и постъпва
на
служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд.
Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници.
към текста >>
През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и
парижки
вестници.
След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи.
През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и
парижки
вестници.
И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето. Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси. След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците".
към текста >>
Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в
Париж
в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини
на
великата божествена наука.
излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията. В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк". Но истинският му успех иде от съвсем друго место. Книгата му „Мисията на евреите" проникнала до най-скритите убежища в Индия и там била оценена както трябва.
Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в
Париж
в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини
на
великата божествена наука.
Тази нова светлина не изменя неговия мироглед, но го разширява в голяма степен. Той вече притежавал езотеричната наука, едничкият и висшият извор на всички други науки. Той сам посещава Агарта, която описва в книгата „Мисията на Индия". Това е мястото, дето живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството. Животът на великите гении на човечеството, на великите души, които са цветът на човечеството, представлява служене на своите братя.
към текста >>
17.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Описание
на
петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата
на
едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото,
заема
горния край от видния диск
на
слънцето (наблюдение
на
същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където
на
циферблата се намира цифрата 8).
И най-големите стремежи се правят от малки частици и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата! Такава малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1. април 1930 год. до 1. май 1931 година.
Описание
на
петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата
на
едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото,
заема
горния край от видния диск
на
слънцето (наблюдение
на
същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където
на
циферблата се намира цифрата 8).
В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр.
към текста >>
В Румъния изгарят 110 души в една църква; В Охайо (Америка) пожар
на
един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в
Парижката
подземна железница с около 100 жертви.
В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпадна с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април.) На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият). Появата на туй голямо и тъмно петно съвпадна с ред големи пожари.
В Румъния изгарят 110 души в една църква; В Охайо (Америка) пожар
на
един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в
Парижката
подземна железница с около 100 жертви.
Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари – също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. 30-и април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април 6 часа сутрин) Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани в Франция (1 май), градушки в България, циклони в Америка и земетръси в Япония.
към текста >>
18.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (
Париж
, 1930. год.).
Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St.
flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (
Париж
, 1930. год.).
В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид.
към текста >>
Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не
заемали
съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите.
Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата.
Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не
заемали
съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите.
Те пътували и проповядвали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник". Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоки знания и по-дълбоки сили и закони. Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените. Преди него ръководители са били: Васил, след него Петър, а след последния – Тихик.
към текста >>
19.
СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Тя няма измерения, не
заема
никакво пространство“ - дефинира той.
, Ни в Йерусалим ни в Самария. Точка. Какво по-просто от точката? Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова.
„Тя няма измерения, не
заема
никакво пространство“ - дефинира той.
Учениците възприемат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става. Значи, ясно е що е точка. Но ако един геометър от величината на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците възприемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал. Би се усмихнал и същевременно би завидел на онази безметежна увереност, с която учениците повтарят тази толкова ясна за тях дефиниция.
към текста >>
И така е: един живее драмата
на
истинската сцена
на
живота, друг я пише, трети я играят и печелят
пари
.
Нея Той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали заради ония дела, които се вършат зад кулисите.
И така е: един живее драмата
на
истинската сцена
на
живота, друг я пише, трети я играят и печелят
пари
.
Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена драма. Г.
към текста >>
20.
Учителят говори - Доброто
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Едно такова лице, например, отива да купи нещо и забравя да вземе
пари
със себе си; също така забравя и допълнителното плащане
на
купеното.
Срасната висулка Наблюдавах едно лице, у когото ушната висулка долу не е красиво закръглена и няма свободно висяща част, но е леко сраснала. Такива хора могат да минават за спокойни, обаче, този признак на висулката винаги е свързан с неприятни черти на характера, които от време на време се проявяват. Например, тези хора могат да бъдат твърде любезни и услужливи, но въпреки това, тъкмо в същественото, те могат да откажат своята услуга. Как става това, психологически още не е изяснено, макар да се знае, че ухото има връзка с малкия и средния мозък. Когато такива лица се натъкват на известни задачи, тогава именно в тях може да настъпи разслабване на издръжливостта на енергията и добросъвестността.
Едно такова лице, например, отива да купи нещо и забравя да вземе
пари
със себе си; също така забравя и допълнителното плащане
на
купеното.
Това, обаче, не става преднамерено. Да си представим следното: жена, със сраснала висулка, е годена. Да предположим, че тя е благородно същество. Като ходи годена 2, 3, 5 години, годеникът й прави предложение да се ожени за нея, но тя започва всевъзможни отклонения; тя изглежда променена. Тука стоим пред една психологическа загадка.
към текста >>
Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с
пари
при трагична загуба
на
материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или
заемат
доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване
на
издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици.
(Професорите Ломброзо и Фери са наблюдавали подобни явления). Тези лица са променчиви. Те често излизат извън себе си. У друго лице висулката беше твърде къса, а при това и силно сраснала. Естествено е, че току-що описаните качества в предидущия пример тук се явяват по-засилени.
Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с
пари
при трагична загуба
на
материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или
заемат
доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване
на
издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици.
Добре е тогава, ако човек има подобно предразположение, да го познава, за да може чрез волева себекултура и разумност да ги победи. Срещат се лица с леко срастване на висулката. Този признак трябва да се разглежда във връзка с всички други признаци на дадено лице и във връзка с целия характер, темперамент и лице. Рисунките 11, 12, 13 изобразяват леко сраснала висулка, която рядко се среща. Наблюдавах женско лице със силно сраснала висулка.
към текста >>
21.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи -
пари
.
Той, значи, не ходи с голи ръце и не е сиромах. За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей.
А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи -
пари
.
Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът?
към текста >>
Последният сигурно не
заема
някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва.
В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин.
Последният сигурно не
заема
някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва.
А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия.
към текста >>
22.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Вронски заминава в
Париж
, посрещнат добре от Косцюшко и ген. Домбровски.
Всичко това показва, че бил високо ценен за неговите големи способности, особено в математиката, която той отлично усвоил още в кадетската школа. В 1797 г. Вронски заминава за Кьонигсберг, където следва право и философия и слуша Канта. Философията на Канта му е оказала голямо влияние и тя става изходна точка за неговата философска система. В 1799 г.
Вронски заминава в
Париж
, посрещнат добре от Косцюшко и ген. Домбровски.
На неговото желание да се посве¬ти изцяло на науката, Косцюшко заявил: „Науката свети по-ясно от светкавицата и бие по-силно от гръм! " Вронски се записва в пол¬ския легион в Марсилия и същевременно използува свободното си време в научни занятия. На 15 авг. 1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството.
към текста >>
се премества в
Париж
.
От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи. С надежда за по-добри условия, Вронски в 1810 год.
се премества в
Париж
.
Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения. Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката. Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r.
към текста >>
настъпва вторият период
на
неговата дейност, когато Вронски се
заема
главно с развиване своята философия
на
месианизма.
Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г.
настъпва вторият период
на
неговата дейност, когато Вронски се
заема
главно с развиване своята философия
на
месианизма.
Главните съчинения от този период са: Prodrome du messianisme, 1831; Metapolitique messianique; Prolegomena du messianisme, 1842; Messianisme ou reforme du savoir humain, 1842; Adresse aux nations slaves sur les destinées du monde, 1847; „Philosophie absolue de l' histoire", 1852.[* ] През 1849 г. той е посетил Германия, където е имал сказки върху месианизма; гостувал у свой съчувственик. Умрял е на 9 септ. 1853 г. След като се върнал разочарован, че не са приели един негов проект, той казал на жена си: „Няма хляб за мене на тази земя!
към текста >>
23.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до
Париж
.
Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота.
В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до
Париж
.
В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно.
към текста >>
Стремящи се към видни постове, те почти винаги
заемат
най-високите административни длъжности.
Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр.
Стремящи се към видни постове, те почти винаги
заемат
най-високите административни длъжности.
Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общочовешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното.
към текста >>
24.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Излиза от това, че структурата
на
елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални,
осезаеми
, уловими.
Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса. Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността.
Излиза от това, че структурата
на
елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални,
осезаеми
, уловими.
Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност.
към текста >>
Има хора, които трупат богатство,
пари
, материали, но никога нямат план за тяхното използуване.
двуизмерното пространство, но никога не ще узнае същинския "смисъл" - същност на двуизмерния континиум, ако тя не го напусне. Геометрията на равнината има за свои елементи точката, правата, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, многоъгълникът, окръжността и кръгът. Геометрията на равнината може да разреши най-съществения проблем за разстоянието от точка до права. Има хора с равнинно съзнание. Те всякога се разширяват и не съзнават защо.
Има хора, които трупат богатство,
пари
, материали, но никога нямат план за тяхното използуване.
Такива са и тия, които дирят много и разнообразни преживелици, но само заради преживяванията, които запълват времето, а не за мъдростта, която се добива от тях. Има човеци, които могат да пребродят света от полюс до полюс, без нищо да са видели. Впрочем, това, което са видели, стои като статична, безжизнена панорама в тяхното съзнание, или като илюстрована картичка, когато някой друг човек от същият тоя опит би могъл да направи голямо творческо депо. Такива хора приличат на селяните, които имат възможност да наблюдават в най-хубавите часове на предизгревната светлина вълшебните багри по небето, но които никога нищо не са видели, защото считат това за ненужно и безполезно. Хора с такова двуизмерно съзнание се боят от дълбочината и изпитват неловко, граничещо с неприятен страх чувство, когато се изправят пред някои от големите въпроси на живота.
към текста >>
За тия хора, които могат да
заемат
, каквото и да е място по стъпалата
на
земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота
на
Всемира и да направят туптежа
на
сърцата си едно с биенето
на
едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове.
Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства.
За тия хора, които могат да
заемат
, каквото и да е място по стъпалата
на
земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота
на
Всемира и да направят туптежа
на
сърцата си едно с биенето
на
едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове.
На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и младост. Не бива да мислим, бидейки със завързани очи, че всичко е тъмно и непрогледно. Достатъчно е някога да падне тая превръзка или да излезем от тъмния затвор, за да станем веднага участници в лумналия изобилен живот.
към текста >>
25.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата
на
материка Му, който според легендата се намирал приблизително
на
това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени
на
остров Пасха, също във Великия океан,
на
3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е
заемал
едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че
на
остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови.
Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега.
Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата
на
материка Му, който според легендата се намирал приблизително
на
това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени
на
остров Пасха, също във Великия океан,
на
3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е
заемал
едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че
на
остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови.
Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура. Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види.
към текста >>
И авторът описва в книгата преди всичко опитите
на
Парланж в
Париж
, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото тяло.
И на тия, които се колебаят в своята вяра, им казвам: Има един духовен свят! Има едно Провидение! – И доказателствата те ще видят в тая книга. – От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства.
И авторът описва в книгата преди всичко опитите
на
Парланж в
Париж
, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото тяло.
В тая книга се излага подробно, как по този начин той е лекувал болни от парализация, глухота, рак и пр. Той даже е сполучвал с еманациите, които излизали от неговото тяло да мумифицира някои животински части. Той е доказал, че излъчванията, които излизат от неговото тяло, премахват микробите. Книгата е пълна с факти, с опити!
към текста >>
26.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Зодиакалните знаци съвпадат с домовете – първият знак
заема
първи дом, вторият знак – втори дом и т.н.
Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обед и на полунощ не е еднакво. Астрологията държи сметка и за околоосното движение на земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието. Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът – като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на земята. Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния.
Зодиакалните знаци съвпадат с домовете – първият знак
заема
първи дом, вторият знак – втори дом и т.н.
Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юга, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, на дясно пада западният хоризонт, а долу долният меридиан, който бележи северна посока. С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти. Като разделим всеки от четирите квадранти на хоризонт-меридионалната система на три части, ще получим така наречената домификация на хороскопа с нейните 12 дома или силови полета (фиг. 1). Пръв дом се смята тоя, който почва от източния хоризонт надолу. Другите следват реда на зодиакалните знаци, следователно, и те вървят в посока обратна на часовата стрелка.
към текста >>
Изгряващият градус
на
Зодиака се нарича асцендент, кулминиращият – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който
заема
долния меридиан – надир или имум цели.
падащи – това са последните домове във всеки квадрант, а именно 3, 6, 9 и 12. Лесно може да се види, че има съответствие между ъгловите домове и кардиналните знаци, между следващите домове и неподвижните знаци, както и между падащите домове и подвижните знаци, но те не винаги съвпадат в хороскопа, понеже знаци и домове променят постоянно взаимното си положение (фиг. 2). Хоризонт-меридионалната система е неподвижна за дадено место и характерна само за това место и за никое друго, но тя се върти ведно със земята. Поради това нам се струва, че неподвижната система на зодиакалните знаци се движи от изток към запад. Зодиакът се проектира върху кръста, образуван от хоризонта и меридиана, като подвижен пояс и ние получаваме впечатлението, че знаците възлизат последователно на източния хоризонт, кулминират при горния меридиан, след това залязват на западния хоризонт и най-после се спущат към долния меридиан.
Изгряващият градус
на
Зодиака се нарича асцендент, кулминиращият – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който
заема
долния меридиан – надир или имум цели.
Подобно явление имаме и при небесните тела. Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т.е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад.
към текста >>
ІІ дом дава указания за финансовите изгледи,
парични
работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки
на
домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря
на
знака Телец.
Тия пет дома са получили и специално наименование — хилегиални. * Но домовете имат и друго значение. „Астрологически, домовете служат за установяване на влиянието, което упражняват планетите и зодиакалните знаци върху характера, дейността и съдбата на индивида роден на едно определено място в едно определено време" (Синдбад – Д-р Вайс). Ще дадем тук същественото от това, което Бейли – бивш председател на дружеството на английските астролози, е писал върху значението и съответствията, приписвани на домовете, с известни допълнения, направени от Синдбад и д-р Вайс, от които ги взимаме. „I дом дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически опитност; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен.
ІІ дом дава указания за финансовите изгледи,
парични
работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки
на
домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря
на
знака Телец.
ІІІ дом дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци. IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни.
към текста >>
27.
ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В бившата Австро-Унгария един голям търговец, богаташ, бил посетен от един беден човек, който му поискал хиляда лева
на
заем
.
Следователно, за да опиташ известни блага, първом трябва да посееш. Мнозина казват: „Каква полза да прави човек добро? " Те разглеждат въпроса механически. Като направиш добро, ти ще бъдеш първият, който ще вкусиш от неговия плод. Ще приведа още един пример, като илюстрация на изнесения по-горе закон.
В бившата Австро-Унгария един голям търговец, богаташ, бил посетен от един беден човек, който му поискал хиляда лева
на
заем
.
„Услужете ми с тия пари, казал той. Аз ще ви ги върна. Може един ден да имате нужда от тях". Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години.
към текста >>
„Услужете ми с тия
пари
, казал той.
Мнозина казват: „Каква полза да прави човек добро? " Те разглеждат въпроса механически. Като направиш добро, ти ще бъдеш първият, който ще вкусиш от неговия плод. Ще приведа още един пример, като илюстрация на изнесения по-горе закон. В бившата Австро-Унгария един голям търговец, богаташ, бил посетен от един беден човек, който му поискал хиляда лева на заем.
„Услужете ми с тия
пари
, казал той.
Аз ще ви ги върна. Може един ден да имате нужда от тях". Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години. Богатият търговец съвсем забравил за тия пари.
към текста >>
Богатият търговец съвсем забравил за тия
пари
.
„Услужете ми с тия пари, казал той. Аз ще ви ги върна. Може един ден да имате нужда от тях". Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години.
Богатият търговец съвсем забравил за тия
пари
.
Ала станало така, че той претърпява големи загуби, пропаднал и изгубил състоянието си. А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева. отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева. Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара".
към текста >>
А беднякът, комуто бил дал
на
заем
хилядата лева.
Може един ден да имате нужда от тях". Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години. Богатият търговец съвсем забравил за тия пари. Ала станало така, че той претърпява големи загуби, пропаднал и изгубил състоянието си.
А беднякът, комуто бил дал
на
заем
хилядата лева.
отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева. Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара". Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази услуга. Зарадвал се, защото парите пристигнали тъкмо на време, сега, когато имал такава голяма нужда.
към текста >>
Зарадвал се, защото
парите
пристигнали тъкмо
на
време, сега, когато имал такава голяма нужда.
А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева. отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева. Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара". Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази услуга.
Зарадвал се, защото
парите
пристигнали тъкмо
на
време, сега, когато имал такава голяма нужда.
Ако този търговец не бе направил тази услуга на бедния, щеше ли сега да получи тая сума? При това онзи, комуто той някога бе услужил, му я върнал многократно. От този пример, който е впрочем действителна случка, става ясно, че който услужва на другите, услужва същевременно на себе си. Тя потвърждава изтъкнатия по-горе закон: Помагаш ли на другите, с това помагаш и на себе си. При днешните условия, всички онези, които имат будно съзнание, трябва да разберат и да приложат тоя закон.
към текста >>
28.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И двамата следват
Парижката
Политехника, за да станат по-после висши офицери във френската армия.
Като се има пред вид, забелязва Крафт, че и двамата работят като пионери в сродни области на изследване, не е никак чудно, дето имената им биват споменавани едно до друго в литературата. Ще приведем още един пример от тоя род. Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е. Пикар са родени и двамата на 13 февруари 1867 г. в интервал от няколко часа в два малки провинциални града.
И двамата следват
Парижката
Политехника, за да станат по-после висши офицери във френската армия.
Сравнително рано и двамата се заинтересуват от астрология, която се заемат да изучават в научен дух. И двамата стават по-късно членове на един и същ научен кръжок („Палеософско общество", чиито членове никога не са били повече от 20 души). И двамата умират – единият на 63, а другият на 67 години. Друг пример. Едуард Буле е роден в Лайпциг на 15 август 1875 г.
към текста >>
Сравнително рано и двамата се заинтересуват от астрология, която се
заемат
да изучават в научен дух.
Ще приведем още един пример от тоя род. Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е. Пикар са родени и двамата на 13 февруари 1867 г. в интервал от няколко часа в два малки провинциални града. И двамата следват Парижката Политехника, за да станат по-после висши офицери във френската армия.
Сравнително рано и двамата се заинтересуват от астрология, която се
заемат
да изучават в научен дух.
И двамата стават по-късно членове на един и същ научен кръжок („Палеософско общество", чиито членове никога не са били повече от 20 души). И двамата умират – единият на 63, а другият на 67 години. Друг пример. Едуард Буле е роден в Лайпциг на 15 август 1875 г. Още млад, той се проявява като композитор.
към текста >>
29.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Лица,
заемащи
по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани.
– Необикновен, тайнствен живот; дисхарм. – Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. II Аналогии за професия, занимание и пр. (по Морен и др.) Слънце харм. – Най-високопоставени лица – държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм.
– Лица,
заемащи
по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани.
Луна харм. – Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници – изобщо възрастни жени; дисхарм. – Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Меркурий харм. – Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо млади хора; дисхарм.
към текста >>
– Лица,
заемащи
второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници.
Луна харм. – Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници – изобщо възрастни жени; дисхарм. – Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Меркурий харм. – Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо млади хора; дисхарм.
– Лица,
заемащи
второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници.
Венера харм. – Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени ; дисхарм. – Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм.
към текста >>
– Лица,
заемащи
по-нисши места в горните професии, хора
на
удоволствията, надути големци, лицемерни духовници.
Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм. – Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм.
– Лица,
заемащи
по-нисши места в горните професии, хора
на
удоволствията, надути големци, лицемерни духовници.
Сатурн харм. – Философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм. – Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи. (следва)
към текста >>
– Философи, учени, изследователи, аскети, директори
на
мини, строители, пазители
на
пари
и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм.
– Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм. – Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн харм.
– Философи, учени, изследователи, аскети, директори
на
мини, строители, пазители
на
пари
и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм.
– Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи. (следва)
към текста >>
30.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Някой се роди в бедно семейство, не може да се развие, да учи, да се издигне над условията, да
заеме
високо место в обществото.
Те трудно могат да се избегнат. За тях трябват вътрешни сили и разум. Затова природата е дала на човека разум, а на животните разумни средства. Човек трябва с разум и вътрешна динамика да преодолее неприятностите и спънките и да си създаде добри условия за живот. За по-голямата част от хората на земята най-големите неприятности лежат в самите условия.
Някой се роди в бедно семейство, не може да се развие, да учи, да се издигне над условията, да
заеме
високо место в обществото.
При най-многото случаи подобни условия потискат хората и малцина изплуват над тях. Най-често бедният, остава беден и лишеният от условия остава без тях. И все пак много бедни са станали богати, издигнали се в обществото и са добили име на учени, строители, държавници и пр. и пр. На какво се дължи това, кои са причините, поради които тези хора са успявали в живота?
към текста >>
Ако би могъл и тях с
пари
да подкупи, би сторил с удоволствие.
Обикновеният човек иска да му върви в живота, за да удовлетвори своите прищевки, своята гордост, своето тщеславие. Затова, при всяка неприятност той най-много страда. Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието. И за да ги запази, той всичко дава. Не може обаче да се бори с болестите и смъртта.
Ако би могъл и тях с
пари
да подкупи, би сторил с удоволствие.
Но те с пари се не побеждават. Всяка слава е мимолетна и не внася смисъл в живота. Тя дори наспорва неприятностите и закоравява сърцето на славолюбивия. Разумният човек е здрав физически и душевно. За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот.
към текста >>
Но те с
пари
се не побеждават.
Затова, при всяка неприятност той най-много страда. Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието. И за да ги запази, той всичко дава. Не може обаче да се бори с болестите и смъртта. Ако би могъл и тях с пари да подкупи, би сторил с удоволствие.
Но те с
пари
се не побеждават.
Всяка слава е мимолетна и не внася смисъл в живота. Тя дори наспорва неприятностите и закоравява сърцето на славолюбивия. Разумният човек е здрав физически и душевно. За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот. Той е един от най-добрите работници в живота.
към текста >>
31.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А в
Париж
работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане.
Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр.
А в
Париж
работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане.
Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат. 4. Старая се да правя добро, а не да вредя. 5.
към текста >>
Ето някои точки, които
заемаме
от техните хвърчащи листове: 1.
Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр. А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане.
Ето някои точки, които
заемаме
от техните хвърчащи листове: 1.
Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат. 4. Старая се да правя добро, а не да вредя. 5. Нека любовта да ръководи живота, и зад всека работа да стои любовта като вдъхновителка. 6.
към текста >>
32.
ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
АСТРОЛОГИЯ Тълкуване
на
аспектите Тъй като въпросът е твърде труден, ние ще започнем с няколко най-прости примери, които
заемаме
от „Астрологичните елементи"
на
Синдбад - Д-р Вайс.
П. М.
АСТРОЛОГИЯ Тълкуване
на
аспектите Тъй като въпросът е твърде труден, ние ще започнем с няколко най-прости примери, които
заемаме
от „Астрологичните елементи"
на
Синдбад - Д-р Вайс.
„За повечето от изучаващите астрология твърде разпространените разни учебници с астрологични афоризми за тълкуване на хороскопа са повече от вредни. Те насърчават злоупотребата да се разлага хороскопът на фактори, които никога не могат да се разделят един от друг. Учениците преписват буквално афоризмите от такива ръководства и след това ги нареждат безкритично според някоя механическа схема, без да държат сметка за противоречията, които произлизат от това (и които обикновено биват приписвани на характера на индивида, вместо да се разложат в по-висшето единство на синтезата). Този, който иска действително да научи астрология, първо трябва да научи добре естеството на планетите, както и на знаците и домовете, чрез които те се проявяват. След това идва под съображение влиянието на различните аспекти, които особено трудно се поддават на преценка, една задача, която едва вторият том на нашата серия ще може да изясни според принципите на Морена, тъй като тя предполага основното познаване на астрологичните елементи.
към текста >>
на
тия
на
2 или 6 дом, то дисхармоничните влияния, произлезли от аспектите, не ще се отнасят вече до качествата, а до
парични
работи или болести.
„Съгласно дадените аналогии, Слънцето между друго означава и безсмъртната индивидуалност, волята, а Марс — желанието. Съвпадът на двете — като вземем по едно значение за всяка планета — би означавал конфликт между волята и желанието и те или ще дойдат най-после до сдружаване, примирение, или едното ще победи другото, волята — желанието или обратно. „В лош аспект те ще упражнят дисхармонични разрушителни влияния, които вредят на качествата и възможностите за успех. Освен това, видът на тия въздействия ще трябва да се прецени различно в зависимост от това, дали Слънцето или Марс в даден хороскоп е показател на живота. Ако, обаче, никоя от тия планети не е показалец на живота, а на други работи, напр.
на
тия
на
2 или 6 дом, то дисхармоничните влияния, произлезли от аспектите, не ще се отнасят вече до качествата, а до
парични
работи или болести.
„При добри аспекти настъпват в същия смисъл противоположни ефекти. „Виждаме, следователно, колко е повърхностен методът, който се употребява почти навред да се преписват просто като характеристика на родения дадените в учебниците данни, които са получени само от хармонията или дисхармонията на два принципа в тяхното общо влияние върху първи дом. Същото важи за всички други планети и техните аспекти. „Ние ще дадем за изяснение още няколко други примери, които трябва да се съставят при същите предпоставки. „Меркурий и Марс, интелект и желание.
към текста >>
33.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Анри Бергсон Наскоро в
Париж
напусна земята великият философ
на
новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон.
Д-р Е. К.
Анри Бергсон Наскоро в
Париж
напусна земята великият философ
на
новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон.
Той е роден на 18 октомври 1859 год. в Париж, като син на тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава. Първоначално Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс. Той е бил член на Френския институт и Френската академия на науките. След голsмата европейска война, през 1928 год.
към текста >>
в
Париж
, като син
на
тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава.
Д-р Е. К. Анри Бергсон Наскоро в Париж напусна земята великият философ на новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон. Той е роден на 18 октомври 1859 год.
в
Париж
, като син
на
тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава.
Първоначално Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс. Той е бил член на Френския институт и Френската академия на науките. След голsмата европейска война, през 1928 год. му е дадена Нобеловата Премия по литература и философия. Значението на Бергсон за новата световна мисcл, за създаване основния дух на днешния век, е твърде голямо.
към текста >>
Първоначално Анри Бергсон
заема
професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс.
Д-р Е. К. Анри Бергсон Наскоро в Париж напусна земята великият философ на новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон. Той е роден на 18 октомври 1859 год. в Париж, като син на тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава.
Първоначално Анри Бергсон
заема
професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс.
Той е бил член на Френския институт и Френската академия на науките. След голsмата европейска война, през 1928 год. му е дадена Нобеловата Премия по литература и философия. Значението на Бергсон за новата световна мисcл, за създаване основния дух на днешния век, е твърде голямо. Основата на неговата философия е духовното.
към текста >>
34.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е
заемал
при медицинския факултет в
Париж
, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика.
Професор Д. Роман ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА Човешката интелигентност има тайнствени, непознати сили, с които без помощта на известните сетива може да опознае една частица от действителността. В човека се крият непознати още сили, които тепърва ще се проучват от физиологията.
По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е
заемал
при медицинския факултет в
Париж
, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика.
В лекцията, която ще резюмираме по-долу, Шарл Рише казва всичко, което се знае досега за новата наука. Наименованието й е дадено от Ш. Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време. Метапсихиката обхваща групата науки, именувани по-рано окултни. Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие.
към текста >>
Рише напомня, как цели 30 години
парижките
професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован
на
неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар.
За обикновения изследовател, за истинския човек на науката, недоверчивостта или враждебното мнение, на когото и да било, не е спънка. Единственият критерий, в който се вслушва той, е опитът. Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли. Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки.
Рише напомня, как цели 30 години
парижките
професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован
на
неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар.
Наименованието метапсихика е било избрано от Ш. Рише по аналогия с това на метафизиката. Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията. * Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна.
към текста >>
(Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из
парижките
булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан.
Ето, минават много години, изминават 40 години и пак кръв и война! Каква кръв!... Ето, Франция спасена, стоя в Рейн и Кьолн. Тоя дълъг разказ биде публикуван в Май 1914 г.. Тардйо добави всички подробности, дадени от Сорел за военния костюм, който след една година се изпълни. в края на август 1870 год.
(Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из
парижките
булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан.
След късо отсъствие Сорел се завърна в Париж, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя. Колкото за другото предсказание, което още не се сбъдна го казвам, защото събитията се ускоряват. Знае се, че Франция влезна във война биде победителка и стигна до Рейн и Кьолн. Предсказанията въпреки, че са явления най-необикновени, са. доказани от цялата метапсихика.
към текста >>
След късо отсъствие Сорел се завърна в
Париж
, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя.
Каква кръв!... Ето, Франция спасена, стоя в Рейн и Кьолн. Тоя дълъг разказ биде публикуван в Май 1914 г.. Тардйо добави всички подробности, дадени от Сорел за военния костюм, който след една година се изпълни. в края на август 1870 год. (Франция беше във война), тръгнали за бойното поле с една подвижна болница, направихме разходка из парижките булеварди и когато другарите ме запитаха где отиваме, отговорих, като си спомних за Сорел, за Хирсо Седан.
След късо отсъствие Сорел се завърна в
Париж
, гдето се поболя и в три дена почина, а аз можах да пристигна навреме и да го видя.
Колкото за другото предсказание, което още не се сбъдна го казвам, защото събитията се ускоряват. Знае се, че Франция влезна във война биде победителка и стигна до Рейн и Кьолн. Предсказанията въпреки, че са явления най-необикновени, са. доказани от цялата метапсихика. Ето няколко опита (необикновени наблюдения) от субективната метапсихика т.е.
към текста >>
35.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ще си послужа с една аналогия: Отивате при един банкер и искате
пари
на
заем
; казвате в себе си: „То е лесна работа.
И като не можете, ще ви кажат: „Иди пак на земята, дето е училището". Само ще ви отворят вратата да зърнете една велика реалност и ще ви върнат на земята. Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е най-разумното нещо. Вие не можете да бъдете щастливи, ако не сте разумни. Какво ще получите от природата, зависи от вашето вътрешно състояние.
Ще си послужа с една аналогия: Отивате при един банкер и искате
пари
на
заем
; казвате в себе си: „То е лесна работа.
Като взема, дали ще върна навреме, то е въпрос". Това вътрешно разположение се предава на банкера и той ви отказва. И природата прави така. Когато отидете при нея, тя ви дава според вашето вътрешно разположение. После, вие трябва да турите в обръщение, да обработвате това, което получавате от природата.
към текста >>
Един пример: При един богат човек отива един беден и му иска
пари
на
заем
.
Като взема, дали ще върна навреме, то е въпрос". Това вътрешно разположение се предава на банкера и той ви отказва. И природата прави така. Когато отидете при нея, тя ви дава според вашето вътрешно разположение. После, вие трябва да турите в обръщение, да обработвате това, което получавате от природата.
Един пример: При един богат човек отива един беден и му иска
пари
на
заем
.
Богатият му казва: „Ето една каса с пари. Вземай, колкото искаш и когато искат. И което печелиш, туряй вътре". След две години бедният му казал: „Свършиха се парите". Онзи отвърнал: „Нищо не си турял и затова се свършиха".
към текста >>
Богатият му казва: „Ето една каса с
пари
.
Това вътрешно разположение се предава на банкера и той ви отказва. И природата прави така. Когато отидете при нея, тя ви дава според вашето вътрешно разположение. После, вие трябва да турите в обръщение, да обработвате това, което получавате от природата. Един пример: При един богат човек отива един беден и му иска пари на заем.
Богатият му казва: „Ето една каса с
пари
.
Вземай, колкото искаш и когато искат. И което печелиш, туряй вътре". След две години бедният му казал: „Свършиха се парите". Онзи отвърнал: „Нищо не си турял и затова се свършиха". Та и ние сега вземаме и не туряме, и в края на краищата казваме: „Свършиха се парите".
към текста >>
След две години бедният му казал: „Свършиха се
парите
".
После, вие трябва да турите в обръщение, да обработвате това, което получавате от природата. Един пример: При един богат човек отива един беден и му иска пари на заем. Богатият му казва: „Ето една каса с пари. Вземай, колкото искаш и когато искат. И което печелиш, туряй вътре".
След две години бедният му казал: „Свършиха се
парите
".
Онзи отвърнал: „Нищо не си турял и затова се свършиха". Та и ние сега вземаме и не туряме, и в края на краищата казваме: „Свършиха се парите". — Посейте това, което получавате! — Кои са близките перспективи, които ни очакват? — Сега хората са по-развити, отколкото по-рано.
към текста >>
Та и ние сега вземаме и не туряме, и в края
на
краищата казваме: „Свършиха се
парите
".
Богатият му казва: „Ето една каса с пари. Вземай, колкото искаш и когато искат. И което печелиш, туряй вътре". След две години бедният му казал: „Свършиха се парите". Онзи отвърнал: „Нищо не си турял и затова се свършиха".
Та и ние сега вземаме и не туряме, и в края
на
краищата казваме: „Свършиха се
парите
".
— Посейте това, което получавате! — Кои са близките перспективи, които ни очакват? — Сега хората са по-развити, отколкото по-рано. В сегашната епоха десет години работа е равна на хиляда години работа в миналото. Мнозина казват: „Новото ще отложим за по-нататък.
към текста >>
36.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Фригийската шапка
заема
неговото място.
Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също.
Фригийската шапка
заема
неговото място.
Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж.
към текста >>
Тя произлиза от въртенето
на
различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус
на
елипсата –
Парижъ
.
Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място.
Тя произлиза от въртенето
на
различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус
на
елипсата –
Парижъ
.
Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос.
към текста >>
Фигурата
заема
следния вид: Фиг. 2.
тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ.
Фигурата
заема
следния вид: Фиг. 2.
Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя.
към текста >>
Главната ос
на
фигурата – ЕR – съвпада с меридиана
на
Париж
.
Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина.
Главната ос
на
фигурата – ЕR – съвпада с меридиана
на
Париж
.
От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.). Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год.
към текста >>
в пространството) като функция
на
положението, което
заема
по силата
на
току-що споменатото въртене самата ос
на
страната през 1792 (т. е.
Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год. имаме едно пълно завъртване. Това е ориентацията във времето. Личната ос на фригийската шапка (тъй като всеки символ има една ос, която му е свойствена) е представена от ликторския сноп. Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е.
в пространството) като функция
на
положението, което
заема
по силата
на
току-що споменатото въртене самата ос
на
страната през 1792 (т. е.
във времето), както може да се види във фиг. 2. Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан, а също и Вандея не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички източни граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични. Втората последица е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1. Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента. Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество.
към текста >>
Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът
на
войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно
на
нахлуванията, зависи от положението, което може да
заеме
личната ос
на
символичната фигура в момента.
Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е. в пространството) като функция на положението, което заема по силата на току-що споменатото въртене самата ос на страната през 1792 (т. е. във времето), както може да се види във фиг. 2. Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан, а също и Вандея не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички източни граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични. Втората последица е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1.
Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът
на
войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно
на
нахлуванията, зависи от положението, което може да
заеме
личната ос
на
символичната фигура в момента.
Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция. Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ.
към текста >>
37.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ти си виновен за това, защо даде
пари
на
този пияница!
Мнозина търсеха съвета и помощта му. Все повече и повече той прекарваше времето си между страждущите, и когато звездите заблестяваха по небето, часове наред се отдаваше на молитва и съзерцание. Един ден при него влезе разплакана жена, която притискаше до гърдите си малко дете. — Знаеш ли, каза тя, цялото му тяло е синьо. Снощи той едва ли не го преби и мене жестоко нарани.
Ти си виновен за това, защо даде
пари
на
този пияница!
Саддодао превърза раната върху изтощената ù ръка и дълго мисли. Не бяха изминали много дни и при него влезе една стара жена, Тя дълго бърса очите си. — Какво си направил ти, свети човече, изрече най-после тя. Ти си дал пари на сина ми, на този разбойник. Знаеш ли, какво е направил той с тях?
към текста >>
Ти си дал
пари
на
сина ми,
на
този разбойник.
Снощи той едва ли не го преби и мене жестоко нарани. Ти си виновен за това, защо даде пари на този пияница! Саддодао превърза раната върху изтощената ù ръка и дълго мисли. Не бяха изминали много дни и при него влезе една стара жена, Тя дълго бърса очите си. — Какво си направил ти, свети човече, изрече най-после тя.
Ти си дал
пари
на
сина ми,
на
този разбойник.
Знаеш ли, какво е направил той с тях? Той е купил нож и го е забил в гърдите на съседа ни. И сега, единият е мъртъв, а другият – в затвора. Саддодао дълго стоя замислен и неподвижен. Старата беше си отишла, а вечерният мрак беше скрил от чужди погледи строгото и замислено лице на търсещия.
към текста >>
Дадох
пари
, за да намаля людските страдания!
Знаеш ли, какво е направил той с тях? Той е купил нож и го е забил в гърдите на съседа ни. И сега, единият е мъртъв, а другият – в затвора. Саддодао дълго стоя замислен и неподвижен. Старата беше си отишла, а вечерният мрак беше скрил от чужди погледи строгото и замислено лице на търсещия.
Дадох
пари
, за да намаля людските страдания!
Ето втори път моето добро желание ражда зло вместо добро! Случи се и това: при него доведоха красива девойка, чиито сили бяха сломени от тежка болест. Часове наред той прекарваше при болната и полагаше големи грижи да възвърне силите ù, да събуди наново живота в нея. Саддодао не забелязваше, че все по-малко време отделя за другите болни, че все по-рядко и по-рядко се отдава на молитва и размисъл. Един образ заемаше сега съзнанието му.
към текста >>
Един образ
заемаше
сега съзнанието му.
Дадох пари, за да намаля людските страдания! Ето втори път моето добро желание ражда зло вместо добро! Случи се и това: при него доведоха красива девойка, чиито сили бяха сломени от тежка болест. Часове наред той прекарваше при болната и полагаше големи грижи да възвърне силите ù, да събуди наново живота в нея. Саддодао не забелязваше, че все по-малко време отделя за другите болни, че все по-рядко и по-рядко се отдава на молитва и размисъл.
Един образ
заемаше
сега съзнанието му.
Често в молитвите му този образ заставаше между него и неговия Бог. Най-после девойката беше здрава. Беше радост за Саддодао да разпръсва тъмнината из нейното съзнание и да увеличава мира и радостта в сърцето ù. Изумрухо забрави вниманието и нежните грижи, с които беше заобиколена в своя дом. За нея всичко беше изчезнало.
към текста >>
Дадох
пари
, за да направя добро, а съдействувах за престъпления, но те бяха вън от мене, си мислеше той.
Тя разбра също и защо мъка стягаше сърцето ù, когато той биваше при другите далеч от нея. Имаше ли право, си мислеше тя, да лиши толкова нещастници, толкова страдащи от светлината и подкрепата му! Една сутрин рано в зори Саддодао чу стъпките ù до вратата си и после те бързо се отдалечиха и заглъхнаха. Поиска да стане, да я спре, но остана неподвижен на местото си. И една пустота, такава, която самотата разстила пред себе си, изпълни целия му живот.
Дадох
пари
, за да направя добро, а съдействувах за престъпления, но те бяха вън от мене, си мислеше той.
Излекувах една красива и млада девойка, а пък изгубих мира си, забравих молитвите си и другите пренебрегнах. Ограбвах всички, за да дам на едного. И той си спомни кротките думи на Сина на светлината: Трудно е да направиш добро, да знаеш, кога и как да дадеш. Синката на времето беше преминала през лицето му и беше оставила дълбоки бразди по челото му. Тъга изпълваше светлите му зеници.
към текста >>
38.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ
НА
ПАРИЖ
МАШИНАТА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване", с която разполагат тия, които по силата
на
играта
на
сегашната конституция, са призвани да дирижират?
П. М.
ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ
НА
ПАРИЖ
МАШИНАТА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване", с която разполагат тия, които по силата
на
играта
на
сегашната конституция, са призвани да дирижират?
Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите.
към текста >>
Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което
заемат
„органите"
на
тая машина върху самия план
на
Париж
.
Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите.
Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което
заемат
„органите"
на
тая машина върху самия план
на
Париж
.
Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република.
към текста >>
Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план
на
Париж
, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение
на
машината за управление
на
Третата република.
Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета".
Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план
на
Париж
, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение
на
машината за управление
на
Третата република.
Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията.
към текста >>
Но авиацията, въпреки всичкия й напредък, въпреки грамадните услуги, които вече прави, е все още в създаване и самото положение, което
заема
нейната администрация, доказва, че днес не се схваща ясно значителната роля, която тя ще има в бъдещето общество.
Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията. Ще се забележи също, че М-вото на външните работи е малко на страна — впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства. Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които въодушевяват надзора и поддържането. Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина" във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота. Въздухоплаването е също изместено в далечината.
Но авиацията, въпреки всичкия й напредък, въпреки грамадните услуги, които вече прави, е все още в създаване и самото положение, което
заема
нейната администрация, доказва, че днес не се схваща ясно значителната роля, която тя ще има в бъдещето общество.
Машината за управляване има своите недостатъци. Тя функционира задоволително, но тя не е съвършена — завършва Пиоб.
към текста >>
39.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Няколко стотин години след това
заемане
на
Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо.
Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
Няколко стотин години след това
заемане
на
Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо.
Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил. Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза. Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка. Исим звучи вече почти като Изис и цялата история на царицата Кох е идентична с мита за Озирис, Изис и Сет, който също убива своя брат Озирис.
към текста >>
Десет години по-късно той видял в
Париж
, в сбирките
на
Лувъра, между мексиканските находки от Тиахуанака глинени парчета със съвсем същата форма, а също и съвсем подобни предмети от вкаменели кости.
В една забележителна статия на „NewYork American" от 20.X.1912 год. д-р Паул Шлиман, внук на Хайнрих Шлиман, съобщава непознати досега резултати от изследвания на своя дядо, които се отнасят до Атлантида. Шлиман намрил през 1873 год. в Хисарлък (Египет) един бронзов съд, който носел надпис; „От цар Кронос на Атлантида". Той съдържал глинени парчета с надраскани рисунки, своеобразни монети и малки предмети от вкаменели кости.
Десет години по-късно той видял в
Париж
, в сбирките
на
Лувъра, между мексиканските находки от Тиахуанака глинени парчета със съвсем същата форма, а също и съвсем подобни предмети от вкаменели кости.
Не само големината и формата са били еднакви, както и орнаментите, но и химично глината била идентична с оная от Хисарлъкската урна. Монетите, които са се съдържали само в тая урна, са били направени от една сплав от платина, алуминий и мед, каквато не се намира никъде другаде в света — понятно, тъй като платината е известна едва от 16 век, а алуминият — едва от 1827 год. Колко опитен в металургичните процеси трябва да е бил народът, който е изработил тия монети; само на атлантците може да се припише една толкова висока култура. Забележително е, че всички пресмятания, построени върху най-различни извори, определят епохата около 12,000 години преди Христа като време на Потъването на острова. Странно е, че най-точните данни върху Атлантида идват от окултни източници и тая история, която обхваща три милиона години, е без празнини.
към текста >>
40.
Да мисли! - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Казваш си: имам
пари
, но те ми трябват днес.
Всеки човек има добри навици. У някои хора добрите навици се явяват по-рано, а у някои -по-късно. Дойде ти едно побуждение, една добра мисъл да направиш някому добро. Минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философствуваш.
Казваш си: имам
пари
, но те ми трябват днес.
Хайде друг ден ще направя това добро. Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време, и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Следователно, ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни.
към текста >>
Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма
пари
; отиде си вкъщи,стисне си главата - отчая се.
Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните. Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте.
Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма
пари
; отиде си вкъщи,стисне си главата - отчая се.
Не стискай главата си! Като дойдете вкъщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето разумно сърце, послушайте, какво ще ви се каже да направите в дадения случай. Все ще получите един отговор. Майка сте - имате една непослушна дъщеря. Не й се карайте, не я молете да направи това-онова, но се обърнете към своето разумно сърце и го попитайте,какво да правите.
към текста >>
Учител си, слуга си някъде, ученик си, каквото и положение да
заемаш
, не бързай.
Като дойдете вкъщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето разумно сърце, послушайте, какво ще ви се каже да направите в дадения случай. Все ще получите един отговор. Майка сте - имате една непослушна дъщеря. Не й се карайте, не я молете да направи това-онова, но се обърнете към своето разумно сърце и го попитайте,какво да правите. Може да минат ден, два, три, четири - ще дойде най-добрият отговор, какво трябва да направите.
Учител си, слуга си някъде, ученик си, каквото и положение да
заемаш
, не бързай.
Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че онези, които имат вяра, всякога се спасяват - около 250 - 300 души офицери били осъдени от болшевиците на смъртно наказание. Отиват при един от тях. Питат го: “Вярваш ли в Бога? ” – Не вярвам. Теглят му куршума, убиват го.
към текста >>
41.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Пари
за място нямахме.
Това беше половината заплата на един сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности такъв наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи. И това напрежение роди в главата на моя брат и някои наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да направим жилище някъде в непосредствена близост до Изгрева.
Пари
за място нямахме.
Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година. Тогава беше свободно и за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по своеобразен начин: сглобяема от дъски. Идеята за тази направа беше дадена от двамата подчертани вече техници Борис и Димитрий.
към текста >>
В него той се
заема
да обучи тези хора
на
занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора.
Те са постоянните му посетители, а и той често ги извиква в мисълта си и говори с тях по важните въпроси. Условията в затвора не сломяват духа на Борис Николов. Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с изработения положителен характер, със своя висок морал. Виждайки състоянието на другите затворници, не криминални а политически, т.е. интелигентни и умни, той предлага сам на Управата в затвора да се организира професионален курс.
В него той се
заема
да обучи тези хора
на
занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора.
Курсът се оказва много удачен. Борис Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни обекти. Ученикът е готов за работа, при каквито и условия да се намира. Той знае, че Друг е Който създава условията, а от него се изисква будна мисъл, спазване на принципите на Божествения морал, и готовност за жертва в името на Цялото. Минават пет години и половина.
към текста >>
42.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тогава му казах: - Аз искам да следвам като свърши войната в Художествената академия, а нямам
пари
, нито къде да живея.
Като прочетох първите страници си казах: Ето това търся аз! Отидох при бай Илия и го попитах: - Защо не ми даде този том преди една година? -Защото ти не ми каза нищо за вестника. - Къде се намират тия хора? - в София, в Братството на Дънов.
Тогава му казах: - Аз искам да следвам като свърши войната в Художествената академия, а нямам
пари
, нито къде да живея.
Той ми отговори:- Там ще ти дадат подслон. Определих за среща с Учителя 22 март 1945 г., когато започва Школата. Но на 27 декември 1944 г. Учителя си замина. Не можах да Го видя.
към текста >>
През следващата година, след като се вдигна мобилизацията, подадох оставката си и с
пари
колкото да живея 30 дена заминах за София.
Слугинчето Стойка почука на вратата и ми каза: „Добър ден, брат, желаеш ли да отидеш в школата? “ Беше 4 и половина часа. Отговорих: Искам. Това, което достигна до сърцето ми, беше тази най-красива дума „брат“. Душата ми е жадувала за тази дума!
През следващата година, след като се вдигна мобилизацията, подадох оставката си и с
пари
колкото да живея 30 дена заминах за София.
Явих се на конкурса в Художествената академия и го спечелих. Брат Борис и Мария ме приеха като брат и ми помогнаха още от първия ден. За да живея без баща, без помощ от никого трябваше да се отдам на приложното изкуство. Брат Борис ми даде своята стая в къщата на Мария Тодорова. Малко време имах да ходя до Изгрева, но четях беседите и навлизах в Новото Учение с идеализъм.
към текста >>
Спечелих
пари
за да живея една година и да следвам.
- Направи изложбата! “ в плика имаше пет хиляди лева. Втората ми изложба в София беше реализирана благодарение на анонимното дарение от Борис. Галериите бяха заети, но за мене се намери, отстъпи ми един художник. Успехът беше голям!
Спечелих
пари
за да живея една година и да следвам.
Нямах моторче за полиране. Борис ми зае едно от своите. Работата успяваше. След дванадесет месеца направих третата си изложба и спечелих тройно. Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя салона под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна.
към текста >>
От години желаех да пътувам по света, но нямах
пари
.
Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя салона под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна. Като свърши гласуването поставих един голям надпис - „Изложбата продължава“. На Изгрева се свързах с Б.Боев, Мария Тодорова, Томалевски, Стоименов, Невена Неделчева, Арнаудови и Неделчо - администратора. Общувах най вече с Невена Неделчева, Борис, Боян, малко с Томалевски, с Каназирева и Арнаудови. Много ме безпокояха „другарите“. Слабеех.
От години желаех да пътувам по света, но нямах
пари
.
Изтълкувах това сблъскване с милицията в духа на Новото учение. Казах си, сега ще мога да пътувам по света без пари! Реших да оставя Родината си и да търся свобода и храна. Освен това мечтаната работилница трябваше да се реализира. „Ритника“ беше така силен, че ме прати до Чехословакия.
към текста >>
Казах си, сега ще мога да пътувам по света без
пари
!
На Изгрева се свързах с Б.Боев, Мария Тодорова, Томалевски, Стоименов, Невена Неделчева, Арнаудови и Неделчо - администратора. Общувах най вече с Невена Неделчева, Борис, Боян, малко с Томалевски, с Каназирева и Арнаудови. Много ме безпокояха „другарите“. Слабеех. От години желаех да пътувам по света, но нямах пари. Изтълкувах това сблъскване с милицията в духа на Новото учение.
Казах си, сега ще мога да пътувам по света без
пари
!
Реших да оставя Родината си и да търся свобода и храна. Освен това мечтаната работилница трябваше да се реализира. „Ритника“ беше така силен, че ме прати до Чехословакия. Използвах едно културно споразумение за размяна на художници и излязох с паспорт. Брат Томалевски ми даде разрешение за изложба в Чехия и след два-три месеца загуби службата си като директор на висшето образование.
към текста >>
Аз знаех, че Борис дава от джоба си
пари
за делото, но не го казва.
Вижда се, че съм дошъл с известен капитал. Брат Боян на сбогуване ми каза: „На добър час, Георги, твоят път е пътя на красотата. Търси Бога като висшата красота." Няма по-добра раздяла от тези думи. Когато ходих на Изгрева, на мене ми говореха против брат Борис. Това не ми харесваше.
Аз знаех, че Борис дава от джоба си
пари
за делото, но не го казва.
Когато се сбогувах с него той ми каза: „На добър час, отвори път, че ще те следваме...“ На излизане от България носех три сандъка приложно изкуство, но поради високото мито, което ми наложи Чехия, не можах да освободя багажа си. Минах през глад. Изложбата не се състоя. Реших да замина за Швеция без пари. Отсега нататък моят живот протече като роман.
към текста >>
Реших да замина за Швеция без
пари
.
Това не ми харесваше. Аз знаех, че Борис дава от джоба си пари за делото, но не го казва. Когато се сбогувах с него той ми каза: „На добър час, отвори път, че ще те следваме...“ На излизане от България носех три сандъка приложно изкуство, но поради високото мито, което ми наложи Чехия, не можах да освободя багажа си. Минах през глад. Изложбата не се състоя.
Реших да замина за Швеция без
пари
.
Отсега нататък моят живот протече като роман. Виждах, че зад мене стоеше Някой, Който уреждаше всичко. Поканиха ме да остана в Прага, но аз виждах, че приближава революцията. Помогна ми единственият чех, който ми бяха препоръчали. Даде ми работа да реализирам проект за капак на една кутия.
към текста >>
„Господине, аз не мога да ги приема, защото не мога да ви ги върна.“ - „Вземи
парите
, човече, ти си добър човек!
“ - „За търговия. А вие защо отивате до Швеция? “ - Аз му отговорих: „Отивам да видя как живеят културните хора.“ Приготвях изпращането на багажа си, когато на улицата ме срещна един чиновник от международния транспорт и ме попита: „Като отиваш до Швеция, имаш ли някой долар? “ „Нямам, не му познавам дори цвета“. „Вземи 300 крони, ще ги смениш в Стокхолм“.
„Господине, аз не мога да ги приема, защото не мога да ви ги върна.“ - „Вземи
парите
, човече, ти си добър човек!
“ Аз не го познавах, отгде ми имаше доверие? Отидох до Шведската легация. Чиновничката ми каза да не пътувам сега, защото Балтийско море било покрито с мъгла, опасно било. Казах й, че на мене няма да ми се случи нищо. - „Какъв човек, с вяра!
към текста >>
Парите
, които ми дадоха от летището, бяха за две яденета и за спалния вагон до Стокхолм.
“, ми каза тя. Взех самолета, беше хубав слънчев ден, но когато стигнахме до Копенхаген, ме поканиха да си получа куфара, защото пилотът казал, че ако продължим, ще катастрофираме. Качиха ни на ферибот. Не се виждаше нищо до пет метра. Черно-зелен мрак.
Парите
, които ми дадоха от летището, бяха за две яденета и за спалния вагон до Стокхолм.
Когато стигнах до Стокхолм отидох да сменя чешките пари, но ми казаха, че тук те нямат стойност. Оставих си куфара - 35 стотинки, за трамвая - 25 стотинки, и ми остана само една крона. Стигнах до легацията ни. Търговският аташе ме пита: - „Имаш ли пари? С една крона не можеш да си купиш дори един сандвич.
към текста >>
Когато стигнах до Стокхолм отидох да сменя чешките
пари
, но ми казаха, че тук те нямат стойност.
Взех самолета, беше хубав слънчев ден, но когато стигнахме до Копенхаген, ме поканиха да си получа куфара, защото пилотът казал, че ако продължим, ще катастрофираме. Качиха ни на ферибот. Не се виждаше нищо до пет метра. Черно-зелен мрак. Парите, които ми дадоха от летището, бяха за две яденета и за спалния вагон до Стокхолм.
Когато стигнах до Стокхолм отидох да сменя чешките
пари
, но ми казаха, че тук те нямат стойност.
Оставих си куфара - 35 стотинки, за трамвая - 25 стотинки, и ми остана само една крона. Стигнах до легацията ни. Търговският аташе ме пита: - „Имаш ли пари? С една крона не можеш да си купиш дори един сандвич. Вземи десет крони, ще ми ги върнеш, когато можеш.“ Вече имах единадесет крони.
към текста >>
Търговският аташе ме пита: - „Имаш ли
пари
?
Черно-зелен мрак. Парите, които ми дадоха от летището, бяха за две яденета и за спалния вагон до Стокхолм. Когато стигнах до Стокхолм отидох да сменя чешките пари, но ми казаха, че тук те нямат стойност. Оставих си куфара - 35 стотинки, за трамвая - 25 стотинки, и ми остана само една крона. Стигнах до легацията ни.
Търговският аташе ме пита: - „Имаш ли
пари
?
С една крона не можеш да си купиш дори един сандвич. Вземи десет крони, ще ми ги върнеш, когато можеш.“ Вече имах единадесет крони. Единственият препоръчан ми българин се срещна с мене и ме попита: - „Имаш ли пари? “ - „Имам единадесет крони.“ - Вземи десет крони, ще ми ги върнеш един ден.“ Вече имах двадесет и една крони. Можах да пренощувам.
към текста >>
Единственият препоръчан ми българин се срещна с мене и ме попита: - „Имаш ли
пари
?
Оставих си куфара - 35 стотинки, за трамвая - 25 стотинки, и ми остана само една крона. Стигнах до легацията ни. Търговският аташе ме пита: - „Имаш ли пари? С една крона не можеш да си купиш дори един сандвич. Вземи десет крони, ще ми ги върнеш, когато можеш.“ Вече имах единадесет крони.
Единственият препоръчан ми българин се срещна с мене и ме попита: - „Имаш ли
пари
?
“ - „Имам единадесет крони.“ - Вземи десет крони, ще ми ги върнеш един ден.“ Вече имах двадесет и една крони. Можах да пренощувам. Ядох четири дена сух хляб от Чехия, намокрен на чешмата, подсладен с малко захар. Пазех парите за неизвестното. Веднага намерих работа в една работилница за ръчни произведения.
към текста >>
Пазех
парите
за неизвестното.
Вземи десет крони, ще ми ги върнеш, когато можеш.“ Вече имах единадесет крони. Единственият препоръчан ми българин се срещна с мене и ме попита: - „Имаш ли пари? “ - „Имам единадесет крони.“ - Вземи десет крони, ще ми ги върнеш един ден.“ Вече имах двадесет и една крони. Можах да пренощувам. Ядох четири дена сух хляб от Чехия, намокрен на чешмата, подсладен с малко захар.
Пазех
парите
за неизвестното.
Веднага намерих работа в една работилница за ръчни произведения. За малко време спечелих повече от шефа на работилницата. Облякох се, обух се, пратих и храна на майка ми. В Швеция за мене нямаше условия за живеене: Студ, липса на слънце, влага и т.н. Мислех да се прехвърля в Америка.
към текста >>
Аташе - работник ще ви
заеме
2000 крони за първа класа и вие ще плащате
на
майка му в Буенос Айрес 100 крони месечно да се издължите.“ Не ми поиска да подпиша разписка.
- Само първа класа - 2500 крони. А аз имах само 500. Говорих с пълномощния министър на Аржентина. Той ми каза: „Имаме нужда от вас в Аржентина. Ще ви поискам телеграфически разрешение да живеете в Аржентина.
Аташе - работник ще ви
заеме
2000 крони за първа класа и вие ще плащате
на
майка му в Буенос Айрес 100 крони месечно да се издължите.“ Не ми поиска да подпиша разписка.
Как стана това? Нареди се да пътувам в първа класа, а аз бях готов да се кача и на товарен кораб. Впоследствие изплатих дълга си точно както беше уговорено. В Аржентина вече имах пари да живея тридесет дена. Влязох да работя в една фабрика, за да науча онова, което ми липсваше.
към текста >>
В Аржентина вече имах
пари
да живея тридесет дена.
Ще ви поискам телеграфически разрешение да живеете в Аржентина. Аташе - работник ще ви заеме 2000 крони за първа класа и вие ще плащате на майка му в Буенос Айрес 100 крони месечно да се издължите.“ Не ми поиска да подпиша разписка. Как стана това? Нареди се да пътувам в първа класа, а аз бях готов да се кача и на товарен кораб. Впоследствие изплатих дълга си точно както беше уговорено.
В Аржентина вече имах
пари
да живея тридесет дена.
Влязох да работя в една фабрика, за да науча онова, което ми липсваше. Като описвах моето трудно положение в писмата си, моят брат Александър решил да ми помогне и се свързал с една сестра от Братството - Буча Бехар. Тя казала на брат ми да потърся тук Магдалена Пита, която е била свързана с Учителя. Дадоха ми адреса й. Посетих я.
към текста >>
43.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една жена взела
на
заем
от съседката си чашка червен пипер.
Чиракът го ритнал. Но търговецът се навел, поставил го внимателно в шкафа и казал: — на това кафено зърно аз дължа моето богатство. Пред едно дете Той се представил като счупената кукла на неговото другарче. Детето я привързало и поставило в люлката без другарчето му да го види. Бог го благословил.
Една жена взела
на
заем
от съседката си чашка червен пипер.
Когато да връща заема, Бог пошушнал нещо на ухото й и тя хубаво натъпкала чашката. Бог се скрил в чашката с червения пипер и благословил двете съседки. От тогава тe заживели като сестри. Един шофьор настигнал повреден автомобил. Бог облякъл формата на Малката добродетел, спрял шофьора и му пошушнал да помогне на другаря си.
към текста >>
Когато да връща
заема
, Бог пошушнал нещо
на
ухото й и тя хубаво натъпкала чашката.
Но търговецът се навел, поставил го внимателно в шкафа и казал: — на това кафено зърно аз дължа моето богатство. Пред едно дете Той се представил като счупената кукла на неговото другарче. Детето я привързало и поставило в люлката без другарчето му да го види. Бог го благословил. Една жена взела на заем от съседката си чашка червен пипер.
Когато да връща
заема
, Бог пошушнал нещо
на
ухото й и тя хубаво натъпкала чашката.
Бог се скрил в чашката с червения пипер и благословил двете съседки. От тогава тe заживели като сестри. Един шофьор настигнал повреден автомобил. Бог облякъл формата на Малката добродетел, спрял шофьора и му пошушнал да помогне на другаря си. Пътниците се съгласили.
към текста >>
За да не се лишават от него, ние им го пращаме без никакъв
паричен
ангажимент от тяхна страна, но ние знаем.
Това не е вярно. Фактически в. Братство се поддържа от доброволните помощи на своите читатели, а това показва че те, макар и не всички, плащат по нещо за получаването му. От друга страна вярно е че ние пращаме вестника всекиму, който пожелае да го получава, безразлично дали той обещава да плати нещо или не. Ний знаем че има много хора, които желаят да получават в-ка, но в дадения момент са в затруднение и не могат да отделят някаква помощ за него.
За да не се лишават от него, ние им го пращаме без никакъв
паричен
ангажимент от тяхна страна, но ние знаем.
че когато бъдат улеснени, те сами, без наша покана, ще ни подкрепят. Не е важно кога ще бъде това. Може би след година, след две, след пет... За нас е важен акта на доброволното, незадължително даване, когато човек е свободен да даде или да не даде, но прави това подтикнат от едно вътрешно чувство. По такъв начин ние се стремим да създадем в хората способността за съзнателно, разумно и свободно изпълнение на своя дълг, без каквото и да било външно задължение и принуждение. Защото, според нас, тази способност е първото и най-важно условие, което е необходимо за изграждането на онова идеално общество, за което ние работим.
към текста >>
В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите
пари
!
Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой? — трябва тъй да постъпва във всяко време и при всички обстоятелства.
В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите
пари
!
Страданията произтичат от това, че хората влизат в противоречие с природата. Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен. Когато ръката ни изпусне алчно заграбените късове, тя лесно ще се изтегли от гърнето в което свободно е влязла. Да се възвърнем към живота, в който няма да се самоизлъгваме!
към текста >>
44.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно —
безпаричие
в село.
Съдържание: Кризата. Америка и Китай. Детето разсъждава. (Орионо) Из „Al Torento“ (Стеллан Енгхолм — Швеция.) Из Беседите! Манифест към всесветското учителство Книжнина Кризата.
Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно —
безпаричие
в село.
Липса на купувачи в града, следователно, — затруднения, протестирани полици и фалити. А от там: спиране на работата. Безработица. Глад ... Всеки знае, колко лош учител е глада и до къде той може да ни докара. За съжаление, докато всички говорят за кризата, свързвайки я с едно или друго външно положение, ние до сега не сме видели нито едно по-сериозно изследване на нейните дълбоки причини. Всички търсят отговорност.
към текста >>
Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които
заемат
ръководните постове.
Виновен е всеки един от нас. Да не търсим виновност и отговорности другаде! Това никого не ще ползува. Всеки трябва да потърси и намери сам своята собствена виновност и да направи това, което може и е длъжен да направи за отстранението на „кризата"! От всички ни зависи!
Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които
заемат
ръководните постове.
Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство.
към текста >>
Да, те
заемат
отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката
на
народния кораб натам, накъдето мощния поток
на
огромните маси го тласнат.
Да не търсим виновност и отговорности другаде! Това никого не ще ползува. Всеки трябва да потърси и намери сам своята собствена виновност и да направи това, което може и е длъжен да направи за отстранението на „кризата"! От всички ни зависи! Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове.
Да, те
заемат
отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката
на
народния кораб натам, накъдето мощния поток
на
огромните маси го тласнат.
Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“.
към текста >>
45.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което
заема
по него г.
Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора. Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят.
Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което
заема
по него г.
Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр. И за да ги увери в голямата полза от всичко това, той се позовава на резултати добити от него, като свещеник на Либералната Вселенска църква.
към текста >>
В подкрепа
на
тази своя мисъл Той е превел две притчи: 1) „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: приятелю, дай ми
на
заем
три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него.
„Кога се молиш, влез в скришната си стаичка, помоли се на Отца, който вижда всичко тайно, и ще ти въздаде на яве. А когато се молите не говорете излишни думи, както правят езичниците защото те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани (Мат. 6:6-7;) „Ако вий не простите на человеците техните провинения спрямо вас, то и Отец ваш няма да прости вашите грехове (Мат. 6: 15;) Ис. Христос настоява да бъдем настойчиви в молитвите си и да не преставаме да се молим докато не постигнем желания резултат.
В подкрепа
на
тази своя мисъл Той е превел две притчи: 1) „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: приятелю, дай ми
на
заем
три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него.
Той би могъл да му рече: не ме безпокой ... Казвам ви, че даже ако не стане да му даде защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. И аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. И кой е онзи баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;) 2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе. В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми.
към текста >>
И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко Царството Божие и неговата правда и всичко друго (здраве,
пари
, приятели, просвета, дарби и пр.
Сигурен ли е той, че ще им се помогне? Не беше ли по-добре г. Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя“? Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му.
И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко Царството Божие и неговата правда и всичко друго (здраве,
пари
, приятели, просвета, дарби и пр.
и пр.) ще ви се даде“. Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“. Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в Царството Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили". Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам?
към текста >>
46.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука
заема
една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава
на
виждане, а не
на
пипане.
Болестите и молитвата. (продължение от брой 25). Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света.
Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука
заема
една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава
на
виждане, а не
на
пипане.
Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират.
към текста >>
Излиза в
Париж
също
на
есперанто.
месечно списание, орган на японското духовно движение Оомото. Абонамент 4.80 шв. фр. Адрес: Oomoto Propaganda Oficejo, Каmeoka, Kioto-hu, Japanujo. Vtrda Mondo, месечно списание, издавано на японски и есперанто от същото движение, с цел — пропагандиране и улесняване изучаването на езика Есперанто. Oomoto Internacia, месечен орган на Всемирното Човеколюбиво Общество, основано от Оомото.
Излиза в
Париж
също
на
есперанто.
Абонамент 3 шв. фр. Адрес: 124 rue de la Pompe, Paris, 16, France. Nova Kulturo, есперантска библиотека, бр. 4—5, год. II. абонамент 50 лв.
към текста >>
47.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес държавите са пред банкрут, нямат
пари
да изплатят заплатите
на
своите служещи, а погледнете само техния бюджет и вий ще видите, че те продължават да принасят грамадни жертви пред олтаря
на
Марса.
Няма друга причина: всеобщата война на всички против всички е причината на човешките нещастия. Войните — както кръвопролитните, така и икономическите, които имат основата си в егоизма; натрупването на капиталите, на средствата за производство и живот в ограничено число ръце, което е един вид икономическа война, неизбежното при тия условия отсъствие на хармония в производството и потреблението, всичко това докара днешния хаос в света. Това е ясно, то се вижда от всички. Хората виждат, че вървейки по тоя път те отиват към обща гибел, но все пак те не искат да се откажат от своя егоизъм, държат се с двете ръце за него, като давещия се, който предпочита да потъне във водата заедно със своите съкровища, отколкото да ги захвърли и да се спаси. Днес положението е такова, че ако хората и народите се откажат от своя егоизъм, те ще се спасят, не ли — ще потънат в бездната на развълнуваното море на живота.
Днес държавите са пред банкрут, нямат
пари
да изплатят заплатите
на
своите служещи, а погледнете само техния бюджет и вий ще видите, че те продължават да принасят грамадни жертви пред олтаря
на
Марса.
Обикновено около една трета от целия разходен бюджет на съвременните държави отива за военни цели, за военен бюджет. Това правят другите, това правим и ние: от залъка на гладкия, оголелия и опросял народ се откъсват грамадни суми, за да се хвърлят най безразсъдно за делото на бъдещето разрушение. Не е ли това безумие? Не е ли това лудостта на националния егоизъм, който признава само оръжието като единствено средство за достигане на своите цели, защото върви само по пътищата на неправдата? В целия cвят днес съществува класова борба, съществува и у нас.
към текста >>
Ако българите можеха да постигнат това за себе си, - да се издигнат и възвеличат не чрез страдания, а чрез вътрешно обединение, те ще
заемат
първото място между своите братя народи в духовно отношение, ще озарят със светлината
на
новия живот цялата земя и ще поведат цялото човечество към Новата Ера, към новия Златен Век
на
човечеството, към Царството Божие
на
земята.
... Нима в съкровищницата на българския дух няма сили и средства за това? Нима ако, както казват, българина е бил храбър на бойното поле, нима той не може да покаже същата храброст и в бойното поле на Духа, в мирната творческа борба за реализиране на Правдата, Свободата, Мира и Любовта в живота? Нима българина не може още веднъж да покаже „чудеса на храброст“ не чрез проливане на кръв, а като се обедини вътрешно, като подаде ръка на другите народи и ги поведе към всеобщо Обединение? ... Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат! Ако българите искаха, те биха могли по мирен, напълно мирен път да се обединят в едно икономическо и духовно цяло, превръщайки страната си в едно неразделно стопанство, в което всички работят за общо добро, без привилегии и неправди; те биха подали братски ръка на своите съседи и биха достигнали така свободата на своите сънародници вън от днешните предели на държавата, чрез осъществяването на една Балканска Федерация, състояща се от свободни и равноправни членове; те биха могли да реализират свободата, щастието и правдата, те биха могли да заживеят новия живот на земята.
Ако българите можеха да постигнат това за себе си, - да се издигнат и възвеличат не чрез страдания, а чрез вътрешно обединение, те ще
заемат
първото място между своите братя народи в духовно отношение, ще озарят със светлината
на
новия живот цялата земя и ще поведат цялото човечество към Новата Ера, към новия Златен Век
на
човечеството, към Царството Божие
на
земята.
Ирвинг С. Купър ПРЕРАЖДАНЕТО Прераждането разяснява проблемата за злото. Да се схваща Бог като същество добро, любящо, справедливо и всемогъщо, и същевременно да се обясни защо света е пълен с мизерия, страдания и несправедливост, това е една тъй трудна задача, че философите и теолозите са били неспособни до сега да я разрешат. Това е защото те отхвърлят или не познават прераждането. Да видим каква светлина хвърля прераждането по този въпрос.
към текста >>
Построен е с работа и дарения — без
заеми
в банки.
някои очаквали пришествието на Христа и свършека на света. Интересно е, че от тогава датират няколко мощни духовни движения — Бахаизма, спиритизма и др., които разклатиха материализма и прогласиха реалността на Духа. В Чехославия спортистите са повече от 300,000. Центъра на движението е в Радванице, Силезия, където Спиритическото Братство има два дома. Новия дом — голям модерен салон за представления и сказки е току що привършен.
Построен е с работа и дарения — без
заеми
в банки.
Спиритическото Братство е здрава духовна организация, която работи за нов живот в чистота, братство. Има свой хор, оркестър, театрална група, младежко д-во и пр. Не само сеанси, а реформа на целия живот върху основите на едно ново съзнание, че ние сме безсмъртни души, че смърт не съществува, а само променя, че законите на кармата и прераждането регулират нашия живот. Бях щастлив да бъда гост на това окултно Братство, което напомня Бялото Братство в България. Братска атмосфера, непринуденост.
към текста >>
48.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И с неизпълнение
на
функцията, която
заема
, човек пречи
на
целокупния организъм, към който принадлежи.
А природата има крайно отвращение към всички престъпления, които вършат съвременните хора. Ако се изразим с човешки език, ще кажем, че тя е толкова гневна, че мисли какво наказание да наложи на хората. И ще го наложи. Природата мисли сега как да накаже хората, които са нарушили нейните закони; — защото никой човек в света не живее за себе си. Това е само привидно така.
И с неизпълнение
на
функцията, която
заема
, човек пречи
на
целокупния организъм, към който принадлежи.
Както един клон на едно дърво не живее за себе си, а живее за дървото и чрез дървото. Той живее и отделно, но същевременно живее и за цялото дърво, и доколкото е свързан с него, той расте и се развива. Когато клонът си помисли, че може да живee вънка от Цялото, той изсъхва. Същото нещо е и с човека. И всички клони, които днес съхнат, това показва че те са се отделили от дървото.
към текста >>
Пари
и писма да се изпращат
на
адрес: Жечо Панайотов, „Опълченска" 66, София III.
С т е ф а н Книжнина Открита е подписка за записване абонати за 3 книги от Бо-Ийн-Ра: 1. Книга за Живия Бог, 2. Книга за човека, 3. Книга за другия свят — отвъд. На всички предплатили абонати, трите книги, които иначе ще струват над 100 лв., се отстъпват за 80 лв.
Пари
и писма да се изпращат
на
адрес: Жечо Панайотов, „Опълченска" 66, София III.
Marea Nostra, бр. и. излизащ в Кюстенджа, съдържа статия „Пацифизъм и хуманитаризъм" от нашия съотечественик Дим. Г. Минчев. Получиха се в редакцията: „От обич към Бога" от М. Москов, цена 5 лв.; „Юрд.
към текста >>
49.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наистина, строгостта и бруталността
на
миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и
безпаричието
са същите.
За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К. Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна.
Наистина, строгостта и бруталността
на
миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и
безпаричието
са същите.
Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля. единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива. Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта на творческото законодателство — съграждането на нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение. Така или иначе.
към текста >>
което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и
Париж
на
наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото
на
Народите е решило до направи известни облекчения
на
България при изплащането
на
нейните стари дългове и репарации.
Всеизвестно е че днес нахалниците се надигат и успяват навсякъде, а най вече в областите на политическия живот. Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места. Какъвто е народа, такива ще бъдат и неговите управници. Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното.
което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и
Париж
на
наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото
на
Народите е решило до направи известни облекчения
на
България при изплащането
на
нейните стари дългове и репарации.
Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба.
към текста >>
Борчовете, които старите правителства оставиха да тежат
на
плещите
на
българския народ, борчове свързани най-вече с водените войни и с пропилени грамадни
заеми
, си остават.
Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба.
Борчовете, които старите правителства оставиха да тежат
на
плещите
на
българския народ, борчове свързани най-вече с водените войни и с пропилени грамадни
заеми
, си остават.
Лихвите им безспирно текат: който е пил, той ще плаша рано или късно. Но нашите правителства, вместо с една пуританска строгост да стегнат държавната организация, да направят коренни съкращения и икономии и така да турят ред в държавните финанси, те отлагат страшните борчове от ден за ден, като че ли ръководени от детинска неотговорност: нека плащат тия, които идват след нас. Трябва да се има пред вид. че само една малка част от дълговете, за които става дума тук принадлежи към репарациите. Грамадните част от тях е доброволно поето бреме на милиардни задължения, поети чрез сключването на разни заеми до сега.
към текста >>
Грамадните част от тях е доброволно поето бреме
на
милиардни задължения, поети чрез сключването
на
разни
заеми
до сега.
Борчовете, които старите правителства оставиха да тежат на плещите на българския народ, борчове свързани най-вече с водените войни и с пропилени грамадни заеми, си остават. Лихвите им безспирно текат: който е пил, той ще плаша рано или късно. Но нашите правителства, вместо с една пуританска строгост да стегнат държавната организация, да направят коренни съкращения и икономии и така да турят ред в държавните финанси, те отлагат страшните борчове от ден за ден, като че ли ръководени от детинска неотговорност: нека плащат тия, които идват след нас. Трябва да се има пред вид. че само една малка част от дълговете, за които става дума тук принадлежи към репарациите.
Грамадните част от тях е доброволно поето бреме
на
милиардни задължения, поети чрез сключването
на
разни
заеми
до сега.
Те са толкова грамадни. че България едва ли не е пред фалит: около една трета от държавни: бюджет отива за погасяване на тия дългове. Всичко това ни налага да си отваряме занапред очите на четири. Не трябва да се допуска и мисъл дори за нови заеми. По този въпрос нашето гледище е не нови заеми, не и отлагания, а съкращение държавния бюджет на половина.
към текста >>
Не трябва да се допуска и мисъл дори за нови
заеми
.
че само една малка част от дълговете, за които става дума тук принадлежи към репарациите. Грамадните част от тях е доброволно поето бреме на милиардни задължения, поети чрез сключването на разни заеми до сега. Те са толкова грамадни. че България едва ли не е пред фалит: около една трета от държавни: бюджет отива за погасяване на тия дългове. Всичко това ни налага да си отваряме занапред очите на четири.
Не трябва да се допуска и мисъл дори за нови
заеми
.
По този въпрос нашето гледище е не нови заеми, не и отлагания, а съкращение държавния бюджет на половина. Невъзможно е, ще кажат тия, от които зависи това, За тези, конто искат, е възможно. И днес държавата представлява едно разсипничество, вършено но широка нога със средствата, обирани от оголелия народ. И днес има заплати, чиито цифри звучат като подигравка с приказките за „икономии". Заплати, които един истински честен човек би се срамувал да получава, защото тия пари са откъснати от залъка на брата му.
към текста >>
По този въпрос нашето гледище е не нови
заеми
, не и отлагания, а съкращение държавния бюджет
на
половина.
Грамадните част от тях е доброволно поето бреме на милиардни задължения, поети чрез сключването на разни заеми до сега. Те са толкова грамадни. че България едва ли не е пред фалит: около една трета от държавни: бюджет отива за погасяване на тия дългове. Всичко това ни налага да си отваряме занапред очите на четири. Не трябва да се допуска и мисъл дори за нови заеми.
По този въпрос нашето гледище е не нови
заеми
, не и отлагания, а съкращение държавния бюджет
на
половина.
Невъзможно е, ще кажат тия, от които зависи това, За тези, конто искат, е възможно. И днес държавата представлява едно разсипничество, вършено но широка нога със средствата, обирани от оголелия народ. И днес има заплати, чиито цифри звучат като подигравка с приказките за „икономии". Заплати, които един истински честен човек би се срамувал да получава, защото тия пари са откъснати от залъка на брата му. Но да са само заплатите.
към текста >>
Заплати, които един истински честен човек би се срамувал да получава, защото тия
пари
са откъснати от залъка
на
брата му.
Не трябва да се допуска и мисъл дори за нови заеми. По този въпрос нашето гледище е не нови заеми, не и отлагания, а съкращение държавния бюджет на половина. Невъзможно е, ще кажат тия, от които зависи това, За тези, конто искат, е възможно. И днес държавата представлява едно разсипничество, вършено но широка нога със средствата, обирани от оголелия народ. И днес има заплати, чиито цифри звучат като подигравка с приказките за „икономии".
Заплати, които един истински честен човек би се срамувал да получава, защото тия
пари
са откъснати от залъка
на
брата му.
Но да са само заплатите. Харчат се стотици милиони за излишни работи. Изобщо, държавния механизъм е извънредно много усложнен украсен, станал е прекалено скъп за падналите сили на народа. Той е изгубил своята естествена форма, своето зависимо положение, а се е превърнал в един чудовищен зловреден нарастък върху тялото на народа, който изсмуква сетните му сили и заплашва да го погуби. Ето защо.
към текста >>
държавата, в лицето не всичките й висши и нисши функции трябва де отстъпи от това първествуващо място, което
заема
днес в живота
на
народа, да вземе едно скромно, естествено, зависимо положение, да се превърне от господар в слуга, от паразит в истински помощник
на
народа, който е същината
на
това, което подразбираме под думите: родина, отечество, България, а не държавната машина. Ножици.
Но да са само заплатите. Харчат се стотици милиони за излишни работи. Изобщо, държавния механизъм е извънредно много усложнен украсен, станал е прекалено скъп за падналите сили на народа. Той е изгубил своята естествена форма, своето зависимо положение, а се е превърнал в един чудовищен зловреден нарастък върху тялото на народа, който изсмуква сетните му сили и заплашва да го погуби. Ето защо.
държавата, в лицето не всичките й висши и нисши функции трябва де отстъпи от това първествуващо място, което
заема
днес в живота
на
народа, да вземе едно скромно, естествено, зависимо положение, да се превърне от господар в слуга, от паразит в истински помощник
на
народа, който е същината
на
това, което подразбираме под думите: родина, отечество, България, а не държавната машина. Ножици.
големи ножици са нужни ! Но нужни са също така и големи хора, които да могат да си послужат с тях! Тия хора трябва да дойдат! Иначе — България е загубена. В чужбина Японско-китайската война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие.
към текста >>
Защото, след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш
пари
за черни дни, за това, за онова и пр.
Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. В същност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите и да станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби.
Защото, след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш
пари
за черни дни, за това, за онова и пр.
А пък че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно. Пророк Данаил, един от будните разумни хора на древността, казва: „В последното време, когато хората се освободят от всички свои криви схващания за живота, тогаз ще дойде възкресението“. Всичко това, което сега виждате. ще се стопи, ще изчезне и няма да намерите нито парченце от сегашния ред и порядък. Не че аз го искам.
към текста >>
50.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То не е взето
на
заем
, нито пък е откраднато, то е продукт
на
вашата душа и не зависи от нищо друго, освен от нейната мощ да лети
на
крилете
на
Духа и да черпи от реалността.
Казвайте: „Аз имам мъдрост, аз знам истината. Аз съм здрав; аз успявам; аз съм задоволен от всичко. Аз имам любов, мир и хармония“. Произнасяйте тия думи, докато тъмнината ви обгръща и скрива тия неща от очите ви. Вашите думи на истина, вашите собствени хубави думи ще ги събудят, ще ги създадат като че ли за вас; а това, което вие сте постигнали по тоя път, никога не може да ви се отнеме.
То не е взето
на
заем
, нито пък е откраднато, то е продукт
на
вашата душа и не зависи от нищо друго, освен от нейната мощ да лети
на
крилете
на
Духа и да черпи от реалността.
Никога не се оплаквайте от вашето положение, колкото и лошо да ви се струва то, защото, правейки това, вие ще го влошите повече. Никога не скърбете, нито се съжалявайте. Всички тези състояния на мисълта и чувствата създават подобни външни условия. Дръжте винаги в ума си мисълта: „Аз съм напълно щастлив, напълно способен и доволен“. Никога не казвайте: „Когато бях млад" или „Аз съм твърде стар" за тази или онази дейност.
към текста >>
Читатели
на
„Братство“, не изпращайте
пари
в прости писма, защото често пъти се губят.
Бакалов, с. Любимец. Мистичен път, абонамент 20 лева. Адрес: Софр. Ников, ул. Царица Йоана, 20 — София.
Читатели
на
„Братство“, не изпращайте
пари
в прости писма, защото често пъти се губят.
към текста >>
51.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За него идеите
на
новия живот са илюзии, празни, момчешки брътвежи, а в същност той е един от тия, които са излезли от строя, и остават да
заемат
„първото" място и да почнат да командват и дават заповеди
на
другите.
Антонов Основните идеи на Власовденци Да се формулират едни принципи действително е творческа дейност, за тия, които са опитали във всекидневната си практика тяхната истиност, но това е далеч да се задоволят нуждите на разбиващият се живот, който иска умение съчетано с волеви усилия за приложението им. Теоремите трябва да ги знаем, нещо повече, сами да сме ги извлекли, но умението ни е при решаване на практическите задачи. Ето, затова е ценен живота на малцината идейни хора, които са живели верни на своите разбирания. Обикновеният човек в началото на жизнената си кариера започва много добре, с декларация, че ще бъде верен на великите принципи, но със своето неразбиране на живота и при липса на жива вяра, обоснована на изпитана мъдрост, той скоро се отдалечава от живота в истината и почва да теоритизира своето отстъпление с всичко друго, но не със себе си. От тоя момент ние имаме работа с един стар човек в смисъл на думата — човек на тъмнината и всичко което става в тъмнината.
За него идеите
на
новия живот са илюзии, празни, момчешки брътвежи, а в същност той е един от тия, които са излезли от строя, и остават да
заемат
„първото" място и да почнат да командват и дават заповеди
на
другите.
Не за такива стари хора ни е думата, а за тяхната противоположност, хора, които, макар и: с бели коси, от ден в ден все повече растат в закрепване на вярата им, от свобода в по-голяма свобода, от радост в по-голяма радост. Такива щастливци сме имали в миналото, имаме ги и сега; от тях само следва да се учим и тях само трябва да следваме. Ето такива хора са Власовденци — от панти века, земеделци, които са останали и до днес верни на принципите на новия живот. Малко история. В турско, а някои предполагат, че и по-рано, в Хасковска околия, из селата има една традиция.
към текста >>
До като човек има слабости към
пари
, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде.
За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горивен материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце, и своите чувства спрямо своя ум. — Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него, и ще може да реализира щастието. Ние живеем в една епоха когато се изисква знание за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората. За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения.
До като човек има слабости към
пари
, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде.
Защото всичките тези неща могат да му ги вземат, и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използува за творческия процес на живота. Сега когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това, и че са независими от окръжаващата ги природа.
към текста >>
52.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От друга страна, 75
на
сто, ако не и повече от официалната история е посветена
на
кървавите борби между отделните народи, тя е история
на
царете и други
заемащи
високи постове политически личности, а не и
на
самите народи,
на
техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък.
Този е правия път за достигане на новото, и ние не се съмняваме че всички будни души, рано или късно, ще тръгнат по него. Дружество за Нова История Всеизвестно е, че досегашните учебници по история, както и почти цялата историческа литература и исторически проучвания, са крайно тенденциозни. Често пъти фактите в тях са съвършено изопачавани, поставяни са във фалшива светлина редица исторически събития, за да може да се извлекат заключения за в полза на нацията, към която принадлежи даден историк или учебникар. Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива. Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита.
От друга страна, 75
на
сто, ако не и повече от официалната история е посветена
на
кървавите борби между отделните народи, тя е история
на
царете и други
заемащи
високи постове политически личности, а не и
на
самите народи,
на
техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък.
Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат. Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр. богомилството, което, изхождайки от България, развълнува почти целия тогавашен познат свят, са неглижирани, гледани повърхностно и показвани във фалшиво, невярно осветление.
към текста >>
А.) В последствие това дружество добива подкрепата
на
мнозина напредничави учени и днес вече то има клонове в
Париж
, Хамбург, Берлин, Виена, София и Куба.
Бидейки под пълна зависимост от отделните правителства, тя служи повече не разделението на народите, на националния егоизъм, на военолюбието, отколкото на мира, на обединението, на братството и алтруизма. А особено това важи за учебниците по история, тъй като те оказват грамадно влияние върху младите поколение. Съзнавайки добре всичко това, виждайки че идващото ново време иска и нова история, с благородното побуждение да услужат на човечеството в неговия стремеж към мирен творчески живот, преди няколко години неколцина историци в Америка образуваха „Дружество за Нова История", чието главно седалище е в Ню-Йорк (New History Society — 132 East. 65. street. New Уоrk, U. S.
А.) В последствие това дружество добива подкрепата
на
мнозина напредничави учени и днес вече то има клонове в
Париж
, Хамбург, Берлин, Виена, София и Куба.
В своята дейност централата на Д-вото е правила неотдавна конкурс между учащите се в Америка на тема: „Кой е най-добрия начин, по който младежта от училища и университети може да помогне за осъществяване на Всесветски Съединени Щати? " Сега Дружеството обявява конкурс на същата тема за учениците и студентите в цяла Европа. А след свършването му, то ще устрои същия конкурс и за другите части на света. На трите най хубави съчинения ще се дадат премии от по 300, 200 и 100 долара. Подробни сведения могат да се вземат от централата на Дружеството в Ню Йорк, или от W.
към текста >>
Пампоров, аз бих желала да зная, дали някой от Бялото Братство ще дойде за тазгодишния конгрес в
Париж
, като същевременно донесе книгите от втората серия, някои от които аз вече имам.
Особено много допринасят за това есперантските издания „Nova Kulturo", „Frateco" и др. Ето няколко писма от чужбина, свидетелстващи за искрения интерес и влияние на движението в чужбина. Факт е, че докато в България се замислят Вартоломееви нощи и се чудят по какъв начин да унищожат и да компрометирате с най-ниски средства движението, в странство заявяват: „Ние, чрез Петър Дънов, водителя на Бялото Братство, се научихме да обичаме България“. Л и о н , (Фракция) 14. юни 1932 * „Извънредно заинтересувана от първата серия на библиотека „Nova Kulturo", която си купих на миналогодишния есперантски конгрес в Краков от г.
Пампоров, аз бих желала да зная, дали някой от Бялото Братство ще дойде за тазгодишния конгрес в
Париж
, като същевременно донесе книгите от втората серия, някои от които аз вече имам.
Отговаряйки на тоя ми въпрос, за което предварително Ви благодаря, аз Ви моля същевременно да запитате Учителя — по какъв начин бих могла от тук, да бъда полезна, да служа, присъединявайки се същевременно, към това Бяло Братство, което тъй много ме привлича. Кажете му, моля ви се, че изгаряйки на Божествения олтар всички лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен — желанието да се присъединя и да служа на Всемирното Бяло Братство, което ме преследва ден и нощ. Нека Той каже, прочее, по какъв начин ще мога да го осъществя. Работейки? — Аз вече правя това, като превеждам, предимно на френски език, беседите на Учителя, за да ги разпространявам тук. Чрез радиостанцията в Лион, аз се старая да заинтересувам слушателите за новия идеал.
към текста >>
53.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Милионери, останали без цент, били принудени да сключат
заеми
от своите слуги, за да посрещнат всекидневните си нужди.
Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което в религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ____________________________ *) За да бъде човек в хармония с комичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. Езикът на Природата Неотдавна вестниците съобщиха разни куриози във връзка с голямото финансово сътресение, което раздруса страната на доларите.
Милионери, останали без цент, били принудени да сключат
заеми
от своите слуги, за да посрещнат всекидневните си нужди.
Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си пари, та да прекарат по-лесно някой ден и друг. Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят мечтите на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в разкошните си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират. Не знам какво ще е „гладуването" на Холивудските принцове на екрана, но ако то дори е само едно спиране на оня поток от долари, който се лее към тях, пак е достатъчно за да помрачи тяхната безпечност. От друга страна на безработните — сиромасите — малко много се плаша, раздава им се що годе помощ. Па се кроят и планове за съкращаване на работните дни, на работните часове, за да може да се даде работа на всички, макар и малко.
към текста >>
Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си
пари
, та да прекарат по-лесно някой ден и друг.
Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което в религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ____________________________ *) За да бъде човек в хармония с комичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. Езикът на Природата Неотдавна вестниците съобщиха разни куриози във връзка с голямото финансово сътресение, което раздруса страната на доларите. Милионери, останали без цент, били принудени да сключат заеми от своите слуги, за да посрещнат всекидневните си нужди.
Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си
пари
, та да прекарат по-лесно някой ден и друг.
Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят мечтите на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в разкошните си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират. Не знам какво ще е „гладуването" на Холивудските принцове на екрана, но ако то дори е само едно спиране на оня поток от долари, който се лее към тях, пак е достатъчно за да помрачи тяхната безпечност. От друга страна на безработните — сиромасите — малко много се плаша, раздава им се що годе помощ. Па се кроят и планове за съкращаване на работните дни, на работните часове, за да може да се даде работа на всички, макар и малко. Това са дребни наглед факти, които се отбелязват като куриози или аномалии, но който може да вижда ще съзре оная мисъл, която Живата Природа иска да внесе чрез тях в съзнанието на хората.
към текста >>
54.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички хора ще
заемат
местата си в различните части
на
този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което
заема
и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него.
И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие.
Всички хора ще
заемат
местата си в различните части
на
този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което
заема
и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него.
Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни начини, по които можете да проверите тази истина. Аз не искам да ви занимавам с теории, но има една истина, която може да проверите, а теориите са само за упражнение на човешкия ум. Съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и природата. У човека има известни чувства, които са свързани с известни жлези във физическото тяло и ако човек се вслуша в тях, ще се добере до едно велико познание и ще добие голямо прозрение върху световните тайни. Една жлеза, свързана с такова чувство имаме между веждите, друга в гърлото, трета в областта на сърцето, (в слънчевия възел) в слънчевото сплитане, четвърта в основата на гръбначния стълб.
към текста >>
Има някой да ви дава
пари
- пак чрез тия жлези можете да схванете.
У човека има известни чувства, които са свързани с известни жлези във физическото тяло и ако човек се вслуша в тях, ще се добере до едно велико познание и ще добие голямо прозрение върху световните тайни. Една жлеза, свързана с такова чувство имаме между веждите, друга в гърлото, трета в областта на сърцето, (в слънчевия възел) в слънчевото сплитане, четвърта в основата на гръбначния стълб. Има и други такива жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега му са непонятни. Вие сега не знаете, какво ще бъде утре времето. А чрез тези жлези можете да схванете.
Има някой да ви дава
пари
- пак чрез тия жлези можете да схванете.
Има някой да ви дава пари - пак чрез тия жлези ще узнаете ще ви ги даде ли или не. Той изпраща известна мисъл, която произвежда вълни, които се възприемат от тия жлези и ти ще можеш да знаеш, ще ти ги даде ли или не. Затова трябва да се стремите да развивате тези жлези, които са органи на тези изтънчени чувства, чрез които можем да знаем бъдещето. Това го наричат сега интуиция. Това са жлези, чрез които може не само за утре да разбереш какво ще стане, но и за хиляда и повече години, защото настоящето за напредналите същества, за нас е бъдеще.
към текста >>
Има някой да ви дава
пари
- пак чрез тия жлези ще узнаете ще ви ги даде ли или не.
Една жлеза, свързана с такова чувство имаме между веждите, друга в гърлото, трета в областта на сърцето, (в слънчевия възел) в слънчевото сплитане, четвърта в основата на гръбначния стълб. Има и други такива жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега му са непонятни. Вие сега не знаете, какво ще бъде утре времето. А чрез тези жлези можете да схванете. Има някой да ви дава пари - пак чрез тия жлези можете да схванете.
Има някой да ви дава
пари
- пак чрез тия жлези ще узнаете ще ви ги даде ли или не.
Той изпраща известна мисъл, която произвежда вълни, които се възприемат от тия жлези и ти ще можеш да знаеш, ще ти ги даде ли или не. Затова трябва да се стремите да развивате тези жлези, които са органи на тези изтънчени чувства, чрез които можем да знаем бъдещето. Това го наричат сега интуиция. Това са жлези, чрез които може не само за утре да разбереш какво ще стане, но и за хиляда и повече години, защото настоящето за напредналите същества, за нас е бъдеще. И следователно, те знаят и са наредили една програма.
към текста >>
55.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Път
на
самоунищожение и взаимоунищожение ... Да се
заемем
поне с трудът и грижите за себе си.
Става по-силен телесно и духом, става по-здрав, по-разумен, по-добър — става по-щастлив. Път на служене, път на труд и грижи, продиктувани от разума и Любовта — това е пътят на напредъка, пътят на всестранното развитие и засилване, пътят на здравето и щастие то в човешкия живот. По лош път вървим. Път на болести и хилавост. Път на диви борби, войни, размирици, революции.
Път
на
самоунищожение и взаимоунищожение ... Да се
заемем
поне с трудът и грижите за себе си.
Това ще бъде и разумно и полезно: както за самите нас, тъй и за околните. Защото само така ще осигурим своето развитие, своето здраве, своето благо в живота. И само така ще дойдем до помирение, до обич и близост с всички хора. Такъв е добрият път. Т. Ч.
към текста >>
Днес всички ламтят за
пари
.
За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и чувстваме и как да мислим. Един от методите за запазване мозъка ни е вечерно време преди да заспим, да освободим ума си от всички лоши случки, преживелици и впечатления. Здрава нервна система, здрави дробове, здрав стомах, дават светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а тези вече създават хармонични отношения между хората и изключват възможностите за робство от човек над човека. И ако днес съществува тази всеобща криза - социална, икономическа, политическа, то според нас се дължи на това, че хората нямат светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а живеят затворени в черупките си, със своите дребнави мисли и егоистични чувства и всеки иска да устрои щастието си изолирано от другите и за тяхна сметка. От всичко това се създават външната среда и условията, при които се развива съвременната култура, задушена в собственото си невежество.
Днес всички ламтят за
пари
.
Но парите са произлезли от човешкия ум, затова казваме, че преди всичко човек трябва да има ум, да може да мисли. Приятелите са произлезли от човешкото сърце, затова казваме, че преди всичко човек трябва да има сърце. А средата произлиза от човешките постъпки, затова казваме: човек трябва да има благородни постъпки. Така ще се създадат благоприятни условия за живота. Само Любовта е единствената сила, която може да ни даде всичко, което желаем в света.
към текста >>
Но
парите
са произлезли от човешкия ум, затова казваме, че преди всичко човек трябва да има ум, да може да мисли.
Един от методите за запазване мозъка ни е вечерно време преди да заспим, да освободим ума си от всички лоши случки, преживелици и впечатления. Здрава нервна система, здрави дробове, здрав стомах, дават светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а тези вече създават хармонични отношения между хората и изключват възможностите за робство от човек над човека. И ако днес съществува тази всеобща криза - социална, икономическа, политическа, то според нас се дължи на това, че хората нямат светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а живеят затворени в черупките си, със своите дребнави мисли и егоистични чувства и всеки иска да устрои щастието си изолирано от другите и за тяхна сметка. От всичко това се създават външната среда и условията, при които се развива съвременната култура, задушена в собственото си невежество. Днес всички ламтят за пари.
Но
парите
са произлезли от човешкия ум, затова казваме, че преди всичко човек трябва да има ум, да може да мисли.
Приятелите са произлезли от човешкото сърце, затова казваме, че преди всичко човек трябва да има сърце. А средата произлиза от човешките постъпки, затова казваме: човек трябва да има благородни постъпки. Така ще се създадат благоприятни условия за живота. Само Любовта е единствената сила, която може да ни даде всичко, което желаем в света. След като дойде Любовта идват и светлината и свободата.
към текста >>
56.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички вие, заслепени от власт и величие, що
заемате
високи постове, вслушайте се в гласът, който иде от низините и ви предупреждава за страшната буря, която се надига едва забелязано и застрашава да унищожи човешкия живот!
Де видите как мизерията и теглото, причинени им от вашето убийствено равнодушие, от вашия безумен и престъпен егоизъм, будят в тях злоба, ненавист и ги карат да поглеждат към вас със стиснати юмруци. Да видите как нещо тъмно се надига в тях, което може след време да се изрази в страшна, гибелна за вас и за тях, в унищожителна буря ... Елате да ни видите, та дано тогава се ужасите от своето престъпно себелюбие. Дано трепне, дано се пробуди във вас малко милост и обич. Дано се засрамите от себе си и не вземате и не прахосвате тъй безумно последните левове на бедните и отрудени селяни и граждани, които все повече изнемогват, страдат и умират, под тежестта на вашето охолство. Дано се надигне, дано оживее във вас човека-брат, който не желае повече да прави на другите това, което не желае и нему да правят.
Всички вие, заслепени от власт и величие, що
заемате
високи постове, вслушайте се в гласът, който иде от низините и ви предупреждава за страшната буря, която се надига едва забелязано и застрашава да унищожи човешкия живот!
Т. Ч. Да се борим против войната! Страшната политическа комедия, която се разиграва, възмущава будната и чиста съвест на цялото миролюбиво човечество. Призракът на войната, черният злокобен призрак от ден на ден като че ли изпъква все по-ясно и по-наложително. Мълвата за една бъдеща война се носи не само в пресата, но и надникна със силата си в недрата на народа.
към текста >>
Писма, статии и
пари
се изпращат до Атанас Николов, гр. Севлиево.
„Братство“), че цената на първия том от X. серия беседи, под заглавие „Мнозина казваха“ е 25 лева. Действителната цена е 30 лева. Под печат е и тия дни излиза първият брой от втората годишнина на есперантския вестник „Frateco", с интересно съдържание. Годишен абонамент 10 лева.
Писма, статии и
пари
се изпращат до Атанас Николов, гр. Севлиево.
Нека се положат по-големи усилия за записване абонати на вестниците „Freteco" и „Братство“. С това ще се подкрепи Братската задруга и ще се улесни в работата й, а същевременно ще се помогне за разпространение словото на Учителя навред в България и света. Тези от нашите приятели и съчувственици, които желаят да помогнат за разпространението на в-к „Братство“, могат да получат безплатно 10, 20, 30,50 или повече екз. от в-ка, при условие да ги раздадат па свои близки и познати, като се постараят да ги абонират. Пишете веднага колко екз.
към текста >>
И когато
на
единия дотегне да взема, ще
заеме
мястото
на
управляващия, а управляващия - мястото
на
управлявания, разменят се; това е тъй както се сменят ден и нощ.
Всички трябва да бъдат щастливи, а щастливи могат да бъдат само свободните хора, които са избрали пътя на доброто. И светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя ида облекчават техния живот, като ги научат на разумния живот, а не от управници. Управлението трябва да бъде един вътрешен закон. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т.е. да служи, а управляваният трябва да взема; а сега е обратното и затова е този хаос в обществения живот.
И когато
на
единия дотегне да взема, ще
заеме
мястото
на
управляващия, а управляващия - мястото
на
управлявания, разменят се; това е тъй както се сменят ден и нощ.
Този е пътят на доброто и служенето, който ще изведе човечеството към по-светли хоризонти и към по-щастлив живот, където единствения закон ще бъде любовта и хората ще живеят като братя. Из беседата, държана от Учителя на 22. окт. 1933 г.
към текста >>
57.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Парите
пък, които вземем, ще си бъдат пак ваши, с тях ще ви подобрим селото — да живеете като хора, не като говеда.
„Лесна е тя, само ни послушайте. От вас труда и стоката — от нас ума. Каквото изкарате, ще го пращате на нас — ние сме едри търговци. Да ви го продадем ние на цена, а не като вас на безценица. И вий хаир да видите.
Парите
пък, които вземем, ще си бъдат пак ваши, с тях ще ви подобрим селото — да живеете като хора, не като говеда.
Па и още земица да прикупите, още имот да завъдите, да забогатеете". „Хубаво думат хората", си казват селяните. Доброто ни мислят. И почнали да дават всичко в ръцете им. По едно време, гледат в селото им идват землемери.
към текста >>
„За туй което мислим да ви направим, тези
пари
няма да стигнат.
Минало година. Дошли пак търговците. „Е как е, продадохте ли на цена стоката? Ще пратите ли хора да почнат да ни уреждат селото“? — попитали селяните.
„За туй което мислим да ви направим, тези
пари
няма да стигнат.
Ами ние друго намислихме. Вложихме парите ви в една голяма работа, та да могат барем да се удвоят“. И селяните се зарадвали. И пак дали храните си на тях. На другата година търговците пак казали, че нещо в търговията им не провървяло — големи загуби били претърпели.
към текста >>
Вложихме
парите
ви в една голяма работа, та да могат барем да се удвоят“.
„Е как е, продадохте ли на цена стоката? Ще пратите ли хора да почнат да ни уреждат селото“? — попитали селяните. „За туй което мислим да ви направим, тези пари няма да стигнат. Ами ние друго намислихме.
Вложихме
парите
ви в една голяма работа, та да могат барем да се удвоят“.
И селяните се зарадвали. И пак дали храните си на тях. На другата година търговците пак казали, че нещо в търговията им не провървяло — големи загуби били претърпели. Зер и търговията е като комар. Така, от година на година залъгвали селяните.
към текста >>
Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема
пари
на
заем
, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път.
Господ всякога дава богатства, но в частна собственост не вярва. И Христос не вярва в частната собственост. Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост. Направете си един списък за всички онези неща, от които трябва да се откажете за в бъдеще. Ще изброите всичко, от което ще се откажете.
Жената например да си каже: Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен да направи според любовта си, отказвам се да карам мъжа си да взема
пари
на
заем
, да построява къщи, да купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи като други път.
Отказвам се да ме води в странство, курорт, бани, балове, театър и пр. Отказвам се да карам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както душата му го влече. Ще кажете, че това е опасно учение. Опасно е досегашното учение на частната собственост, а не новото учение. Колко сълзи са проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейна собственост, не я е обичал.
към текста >>
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в
Париж
като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми.
Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в
Париж
като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене.
към текста >>
видимото и
осезаемото
, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора.
Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели: 30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр. спирт и се оставя да кисне в продължение на 3 седмици в добре затворен съд. След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда. (Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е.
видимото и
осезаемото
, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора.
Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота.
към текста >>
59.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дайте пример
на
човеколюбци, които
заемат
своите отговорни длъжности
на
за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот.
Бунтовници измежду народа ли? Не и не! Виновни ще бъдете вий, защото не питахте народа, когато си гласувахте големите заплати: не питахте ония,от чийто труд идат тия ваши заплати: не питахте ония, чийто представители се наричате. Виновни ще бъдете, защото народа е господар и той трябва да определя (а не вие, слугите) какви заплати трябва да получават неговите служители. Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност.
Дайте пример
на
човеколюбци, които
заемат
своите отговорни длъжности
на
за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот.
Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата.
към текста >>
Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма
пари
, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване.
Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност. Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т.
Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма
пари
, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване.
Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората. Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх. Птичките му пеят хубавите си песни, а цветята му даряват своя сладък аромат. Овощните дървета го хранят с вкусните си плодове, а бистрите и студени изворчета утоляват неговата жажда.
към текста >>
60.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пет
пари
не чинат „миролюбивите“ изявления
на
държавниците.
Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и благоденствието на два братски народа. Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили! … Управниците правят, а народът тегли! Международното положение Светът отива към зло. В това вече не може да има никакво съмнение.
Пет
пари
не чинат „миролюбивите“ изявления
на
държавниците.
Защото това са само безуспешни опити да се залъже бъдещия противник. В същност, никой не може никого да излъже и затова всички се готвят здравата за война. Кога ще бъде тя ? Може би много скоро. Но може би и да се по-отложи.
към текста >>
Сега всички хора трябва да се
заемат
с проучване влиянията
на
земята върху живота
на
човека.
Този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко необходимо за живота на хората. Човекът, който иска да разреши всички противоречия в живота си, трябва да се отрече от всичко, каквото му е дадено; или казано с други думи - всичко, каквото притежава, да не го употреби само за себе си, но да го употреби за благото и на своите близки, т.е. за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си. Това е законът на самоотричането. Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека.
Сега всички хора трябва да се
заемат
с проучване влиянията
на
земята върху живота
на
човека.
Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр. Много от разстройствата в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си. За да функционират жизнените енергии в организма на човека правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии.
към текста >>
В човешкия организъм всички клетки, всички органи и всички системи вършат специфична работа, според мястото, което
заемат
, но плодът от дейността
на
всеки се употребява за благата
на
целия организъм.
Тези хора, които живеят дълго, познават отчасти тази наука. Природата за мен е жива и разумна и може да разрешава всички социални въпроси и противоречия. В Природата има един отличен порядък, откъдето ние трябва да вземем модел при създаването на новото общество. В новия порядък всички хора трябва да работят според силите си и благата да се разпределят според нуждите на човека. Човешкият организъм представлява един модел на природата за образцов порядък, който днес не функционира съвършено, поради нарушенията, които сам човек внася в него.
В човешкия организъм всички клетки, всички органи и всички системи вършат специфична работа, според мястото, което
заемат
, но плодът от дейността
на
всеки се употребява за благата
на
целия организъм.
В човешкия организъм може да видим образец за правилно разпределение на всички блага между хората. В мозъка на човека има специални клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата светлина има 52 гами, а съвременните хора на „науката“ досега са изучили само две, а всичко останало е един свят непознат. В мозъка на човека има известни клетки, които се занимават с разпределение на енергиите, има известни клетки, които се занимават с производство, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници на различни лъчи. И всички са толкова умни, че ако не ги спъваме в тяхната дейност, те могат да уредят отлично живота ни.
към текста >>
61.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко положение и форма, които човек
заема
в живота си, служат само да научи човек нещо.
- Той ги допуша, за да внесе чрез тях известни блага в нашия живот. Злото е допуснато, за да стане един път, за да се внесат известни блага в живота на хората. Но само Бог знае този път. Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо.
Всяко положение и форма, които човек
заема
в живота си, служат само да научи човек нещо.
Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави.
към текста >>
вземат насила народните
пари
, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в разкош.
Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ. Като разглеждаме днешните управници, днешните народни представители, от най-левите до най-десните, всички от които считат себе си за народни служители, ние виждаме, че всички те водят народа към разединение, към разделение на партии и партийки, към делене на класи, към вражда, към борби, към граждански войни. Това се вижда ясно. И смело може да се каже, че това не са никакви народни служители, никакви управници, в точно обратното: те са гибелни за народа егоисти, заслепени себелюбци, които служат на свои лични амбиции, гонят своя лична слава, осигуряват свои лични материални облаги. Чрез данъци, чрез глоби, чрез разни налози тия народни служители му отнемат народния труд.
вземат насила народните
пари
, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в разкош.
Те са толкова далеч от народа, те са толкова отчуждени от него, щото никога не виждат неговото истинско положение. Не виждат, че мнозина изнемогват от непосилен труд и неволи, от мизерия, и без срам, без упреци на съвестта, получават и прахосват по стотици левове дневно, събирани от бедния и гладен народ. Получават големи заплати, та по тоя начин, за народа, който им дава всичко, не остава и малко, не остава нищо и той слабее и умира бавно, притискан и задушван от своите служители и управници. Такива са днешните народни служители, Нови служители, нови управници и духовни ръководители на народа са нужни. Те трябва да обичат народа и да му служат не за заплати, не за материални блага, а защото са част от него, защото народното щастие и свобода са и техни, защото народния напредък е и техен напредък.
към текста >>
Нали един е направил кумир от
парите
, трепери и се кланя пред тях, друг боготвори жените, трети робува
на
пиянството и т. н.?
Ние виждаме само в неговото лице едно велико Божие творение, чиито сили и енергии се стремим да използваме. Не е ли то извора на живота за нашата земя? Защо тогава да не храним уважение към него. когато то ни дава живота и здравето? Нима в света хората не уважават и се кланят на много по жалки творения?
Нали един е направил кумир от
парите
, трепери и се кланя пред тях, друг боготвори жените, трети робува
на
пиянството и т. н.?
Кажете ми кой тогава е идолопоклонец, ние или те? — „Вярно е, — обажда се един от групата. — Без слънце не би имало живот но земята.“ — „Е, щом е така, защо да не използваме условията, които Бог ни дава? Човек се е отклонил от природата и нейните закони и затова страда. И докато не се върне отново към тях и заживее по нейните правила, животът му ще бъде върволица от непрекъснати страдания.
към текста >>
62.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в сек., жителите
на
Париж
— със скорост около 300 м.
Действително, художниците и поетите правят разлика между вида, цветовете и чувствата, които събуждат изгревът й залезът на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано, и непочиващо на явно видими или обясними основания, че за мнозинството това не са нищо друго, освен художнически -фантазии. В същност, на всеки малко запознат с астрономията това е известно. Различните точки по земната повърхност се движат към слънцето с различна скорост, която се намалява колкото повече се отива на север и на юг от екватора. Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето, движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 500 м.
в сек., жителите
на
Париж
— със скорост около 300 м.
в сек., а ония на полярните страни — почти с никаква. Вечер при залез слънце — обратното, жителите на екватора се отдалечават от слънцето със скорост до 500 м. в секунда, парижаните с 300 м. и т. н. Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек.
към текста >>
в секунда,
парижаните
с 300 м.
Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето, движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 500 м. в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м. в сек., а ония на полярните страни — почти с никаква. Вечер при залез слънце — обратното, жителите на екватора се отдалечават от слънцето със скорост до 500 м.
в секунда,
парижаните
с 300 м.
и т. н. Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество.
към текста >>
Те трябва веднага да се
заемат
да изменят това анормално състояние
на
тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра
на
ден; понеже водата е добър проводник
на
магнетизма.
А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината. Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек. Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие. Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква.
Те трябва веднага да се
заемат
да изменят това анормално състояние
на
тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра
на
ден; понеже водата е добър проводник
на
магнетизма.
Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си.
към текста >>
63.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По-рано славата и
парите
бяха моето верую, което ме доведе през епруветката до слепота.
... — Как живеят милиони човеци, без да са си осигурили кора хляб за утрешния ден, без стреха и топливо? Така ще живеем и ние. По-рано и аз не мислех за тях, бях сляп и глух за техните страдания, мислех ги за ненужни на земята и затова търсех огън и жупел за да ги изтребвам. Чак сега разбрах колко съм се лъгал! Сега видех, че всички те са мои братя, дишат един въздух, огряват се от едно слънце, стоят под едно небе и имат една душа.
По-рано славата и
парите
бяха моето верую, което ме доведе през епруветката до слепота.
Сега смирението и любовта са мое знаме и макар без очи, аз ще им служа! … Казват, че човек имал и вътрешни очи. Сега разбрах, че и с тях може да се живее. Станете! Не плачете! Аз съм сега духовно зрящ, аз съм по- силен и не плача.
към текста >>
Тогава ще станат излишни грамадните разходи
на
време, труд и
пари
, за борба с болести и неприятели, чиято причина е — човека с несъвършените си мисли, желания и постъпки!
подобни, защото това са живи сили, които се връщат на този който ги изпраща! Житното зърно умира, жертва се, за да даде много плод — да храни човека. Така и човекът трябва да е готов да направи жертва за доброто, т. е. да бъде добър! Като се постъпва така, ще се постигне хармония с по-висшите сили, с Бога и ще се получи Неговото благоволение.
Тогава ще станат излишни грамадните разходи
на
време, труд и
пари
, за борба с болести и неприятели, чиято причина е — човека с несъвършените си мисли, желания и постъпки!
К. Погрешките Всеки човек трябва да се стреми да изправя погрешните си, като същевременно се старае да не прави нови. Това може да се постигне като се стреми да живее само с най-хубавото, най-възвишеното и благородното, което носи в дълбочината на душата си. По тоя начин се възпитава волята, като се култивират добродетели и се изгражда характера, който е съчетание от добродетели. Добре е когато човек не се меси в живота на другите, безразлично дали той е добър или не, по наша преценка, защото не знаем кои са скритите причини за това. „Живей, но остави и другите да живеят“ казва една поговорка.
към текста >>
От това изнесено количество в народното стопанство са по-стъпили 130 милиона лева, което означава, че десертното грозде
заема
едно от първите места в нашата износна търговия.
_______________ Ако питаш глупавия как в неволя да се справиш, ще ти каже нещо като тутакси да се удавиш. Дядо Благо Хроника Износа на грозде. До 10 т. м. от нашата страна са изнесени за чужбина 17,500,000 кг. грозде, което се равнява на повече от 3000 вагона.
От това изнесено количество в народното стопанство са по-стъпили 130 милиона лева, което означава, че десертното грозде
заема
едно от първите места в нашата износна търговия.
Според предварителните пресмятания. понеже износът продължава, тази есени числото на изнесените вагони ще стигне към 3500 или 20 милиона кг. Миналогодишния износ на десертно грозде е възлязъл на 12 милиона килограма. Образованието в Нанкин. Град Нанкин твърде много е прогресирал през кметуването на Shih Ying относно общественото образование.
към текста >>
64.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лесно е, сравнително, да се търгува, а също така да се раздават
заеми
, носещи лихви.
(Из беседите) Стопански съвети Овощарство (К.) Реката и притоците й. (басня – Д. Б.) Провидение (Орион) Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Ако човечеството, при днешния стопански хаос в света, може да се надява за някаква съществена помощ от страна на кооперацията, за облекчение на тежкото му положение, то тази помощ може да се очаква именно от производителната кооперация, или още по-добре, от интегралната, всестранна кооперация т.е. тази, която обгръща едновременно производство, потребление и кредит, но в която първото нещо, основата, е пак производството.
Лесно е, сравнително, да се търгува, а също така да се раздават
заеми
, носещи лихви.
Кооперацията, обаче, за да бъде истински полезна, трябва да насочи вниманието си и да опита здравата силите си в най-важната област на стопанския живот - производството. Казахме в миналия брой, че производителната кооперация, доколкото тя съществува днес, има един важен недостатък, който е една от съществените причини за нейния неуспех. Този недостатък, според нас, е липсата на достатъчно, на пълно обединение. Преди всичко, в голяма част от т.н. производителни кооперации, кооперативна е само преработката на веднъж произведените по частен начин основни материали.
към текста >>
Ще кажете, че не обича да дава
пари
.
А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи. Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив?
Ще кажете, че не обича да дава
пари
.
Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл. Поставете го на изпит. И себе си човек ще постави на един изпит. Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне. И след като се повдигне, ще трябва да работи и за повдигането на другите.
към текста >>
Сега хората не се нуждаят от
пари
; но да дадеш
на
човека една хубава мисъл.
И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи. Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари.
Сега хората не се нуждаят от
пари
; но да дадеш
на
човека една хубава мисъл.
Поставете го на изпит. И себе си човек ще постави на един изпит. Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне. И след като се повдигне, ще трябва да работи и за повдигането на другите. Работници се искат за повдигането на света.
към текста >>
Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция
заема
може би първото место в света.
Есперантското движение се ползва с големи симпатии в Швеция. Социалистическото правителство, което управлява с представители от земеделската партия, е приятелски разположено към еспер. движение. Кметът на града прие и гощава всички конгресисти в общинския дом, монументална модерна сграда, паметник на оригиналната модерна шведска архитектура. Всички работнически организации в Швеция (те имат 500,000 члена) устройват курсове по есперанто всека година. Есперантската федерация също има своите дружества.
Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция
заема
може би първото место в света.
Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки народи. Ние можем да бъдем велики само с духовна култура! В България също въздържателното, кооперативното и есперантското движения са сравнително доста силни и ние имаме нужда от по-тесни и оживени културни връзки с Швеция, от която можем да се поучим твърде много! П. ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът? Как може да се основава човек на психичното и да го поставя като основа на своето медицинско мировъзрение и даже — още по-рисковано — на своята медицинска практика, когато знае се че психическото е проява на физиологията, секреция, или ако щете еманация на нервната тъкан?
към текста >>
И набави със собствени
пари
непредаденото от магазина плугче.
To беше натоварено на колата. Да не би нещо пазачът … — Ще те пребия — плугчето си искам! Вдигна се скандал. Агрономът се изхрачи върху пода на магазина: — Мошеник! рече той с всичкото възмущение, на което беше способен.
И набави със собствени
пари
непредаденото от магазина плугче.
Минаха десетина години. Петков получи друго назначение. Един ден той газеше калта на едно малко градче. Неочаквано пред него се изпречи схлупено дюкянче с надпис: „Стоян Марчев — железария.“ Какво търси бай Стоян тук? Вътре светеше.
към текста >>
65.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му
пари
, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва.
Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг.
С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му
пари
, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва.
Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър. Има три възгледа в света. Първият възглед е този на военните, които казват, че светът ще се оправи със сила. Вторият възглед е този на търговците - икономическият възглед - според който, като се подобри икономическият живот и светът ще се оправи. Третият възглед е на религиозните и набожни хора, които казват че човек трябва да ходи по Божиите закони и да не греши и светът ще се оправи.
към текста >>
Прекаленост
на
аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към
парите
и блясъка, любопитство, лекомислие.
Липса на Сатурновия хълм означава: нещастие или незабелязано, безлично съществуване. АПОЛОН е бог на изкуствата. Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст. Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство.
Прекаленост
на
аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към
парите
и блясъка, любопитство, лекомислие.
Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки.
към текста >>
Той владее марсовата долина, която се простира между линията
на
живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който
заема
пространството зад марсовата долина срещу полето
на
хълма
на
Венера (основата
на
палеца).
е-хълма на Венера. Тя е линията на живота. Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст. Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната.
Той владее марсовата долина, която се простира между линията
на
живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който
заема
пространството зад марсовата долина срещу полето
на
хълма
на
Венера (основата
на
палеца).
Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност. Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията.
към текста >>
лунният хълм,
заема
най-долната част
на
дланта.
спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност. Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е.
лунният хълм,
заема
най-долната част
на
дланта.
Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното. Неблагоприятното влияние на луната се изразява в капризност. раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения. Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта.
към текста >>
Нейната област, венериния хълм
заема
основата
на
големия пръст.
Неблагоприятното влияние на луната се изразява в капризност. раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения. Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота.
Нейната област, венериния хълм
заема
основата
на
големия пръст.
Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича. Лошите качества са: безсрамие кокетство, лекомислие, непостоянство, леност, разврат. Отсъствие на Венерините влияния означава егоизъм, студенина, липса на чувствителност. (следва) Глиган и нива Нивата беше посадена с картофи. Пред нея излезе из гората стар глиган.
към текста >>
66.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А сега хората ги ценят по
парите
.
Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицеприятието в живота. Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах.
А сега хората ги ценят по
парите
.
Навсякъде тази максима е в сила. Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари. И след това се оплаква от положението си. Аз разбирам положението и ако беше дошла да ме пита по-рано, щях да й кажа да не се жени за този мъж. Не че той е лош, добър е, но по стремежи и темперамент не си съвпадат и не са един за друг.
към текста >>
Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има
пари
.
Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила.
Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има
пари
.
И след това се оплаква от положението си. Аз разбирам положението и ако беше дошла да ме пита по-рано, щях да й кажа да не се жени за този мъж. Не че той е лош, добър е, но по стремежи и темперамент не си съвпадат и не са един за друг. А сега ще кажа: Ще му слугуваш и ще го търпиш. Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен.
към текста >>
И ако тя иска да се ожени, да й даде
пари
да се ожени тя за друг; а той да се радва, че се е оженила и че е щастлива, а не да ревнува.
Не че той е лош, добър е, но по стремежи и темперамент не си съвпадат и не са един за друг. А сега ще кажа: Ще му слугуваш и ще го търпиш. Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен. Този ако е лош, другият ще бъде още по-лош. Аз считам добър мъж онзи, който не се жени за жената, която обича, а само й помага в живота.
И ако тя иска да се ожени, да й даде
пари
да се ожени тя за друг; а той да се радва, че се е оженила и че е щастлива, а не да ревнува.
Същото е по отношение на жената. А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие. Защо да се убиваш за една жена, която не те обича? Въпросът за женитбата седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират. Никой няма право да вземе чужда жена.
към текста >>
Д-р Бреслауер Макс Хайндел (3) ТАЙНИТЕ
НА
ЖИВОТА И СМЪРТТА Етерната област
на
физическия свят (продължение от брой 104) Щом влезем в това царство
на
природата, ний сме вече в невидимия,
неосезаем
свят, гдето нашите обикновени чувства се отказват да ни служат и затова тази част
на
физическия свят е фактически неизследвана от днешната официална наука.
Също и Алфред Нойман дава примери за „изгладняване на тумора“. Едуард Залцборн съобщава за по-вече от сто случаи на оздравяване от рак, от които цяла серия са го имали повече от десет и повече години. При това той е още по-логичен — поема лечението на такива случаи от рак, които имат диагнозата си потвърдена в. клиника или от други доверени лекари. На мнението, че „ние никога няма да можем да изцерим рака“ трябва да се противопостави и да се подчертават несъмнените успехи в раковото лечение и да се повдигне надеждата на болния, тъй като тая надежда е важен фактор за истинското оздравяване.
Д-р Бреслауер Макс Хайндел (3) ТАЙНИТЕ
НА
ЖИВОТА И СМЪРТТА Етерната област
на
физическия свят (продължение от брой 104) Щом влезем в това царство
на
природата, ний сме вече в невидимия,
неосезаем
свят, гдето нашите обикновени чувства се отказват да ни служат и затова тази част
на
физическия свят е фактически неизследвана от днешната официална наука.
Въздухът е невидим. но науката знае, че той съществува. Скоростта на неговото движение, проявявано чрез вятъра, може да бъде измерена с помощта на специални инструменти; чрез налягане той може да бъде направен видим, като се превърне в течен въздух. С етера, обаче, това не е тъй лесно. Материалната наука счита, че е необходимо да се допусне нещо подобно, за обяснение предаването на електричеството, със или без жици.
към текста >>
За опитния ясновидец етерът е тъй
осезаем
, както твърдите, течните и въздухообразните тела от химическата област са
осезаеми
за обикновените същества.
Наистина, достиженията на съвременната наука са необикновени. Обаче най-добрия път за проучване тайните на природата не е в изнамиране на нови инструменти, а в усъвършенстването на самия изследовател. Човек има в себе си способности, които елиминират пространството и превъзхождат толкова нашите общопознати способности за възприятие, колкото най-силния телескоп превъзхожда простото око. Тези способности или чувства са средствата за изследване, употребявани от окултистите. Те са тяхното „Сезам отвори се“, при търсенето на истината.
За опитния ясновидец етерът е тъй
осезаем
, както твърдите, течните и въздухообразните тела от химическата област са
осезаеми
за обикновените същества.
Ясновидецът вижда жизнените сили, които дават живот и строят растителните животинските и човешките форми, да текат в тях като четири различни състояния на етера. Имената и специалните функции на тия четири вида етер са изложени както следва. 1. Химически етер. Той е положителен и отрицателен в своите прояви. Силите, които работят чрез него, произвеждат асимилацията и отделянето.
към текста >>
67.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато някой мисли само за
пари
, ако го погледне някой ясновидец, ще види че умът му е пълен само с
пари
— с образи които не струват нищо.
Със сегашните възгледи хората също така не могат да си съградят една хигиенична къща каквато природата изисква. В къщата, в която човек живее, трябва да прониква изобилно слънчевата светлина, трябва да прониква чистия въздух и чистата мисъл. И един чувствителен човек, като влезе в една къща, най-първо ще почувства дали храната, с която хората се хранят, е добра или не; и дали въздуха е чист или не. Онзи който е чувствителен, той ще схване и мислите, с които живеят тези хора. Човешките мисли имат свои форми, които ясновидецът вижда.
Когато някой мисли само за
пари
, ако го погледне някой ясновидец, ще види че умът му е пълен само с
пари
— с образи които не струват нищо.
И кой за каквото мисли, с такива образи е изпълнено съзнанието му. А всеки образ е свързан с ред динамически сили в природата, които определят и живота на човека — определят неговата среда и начин на живот. Всичката неврастения, меланхолия и други подобни състояния, се дължат на такива неестествени образи, които са наслоени в човешкия ум. Всички тези образи трябва да се извадят от него, за да се освободи той, за да се освободи и човека. Някои ще кажат че това учение е за простите.
към текста >>
Но не само видимите и
осезаемите
неща са плод
на
координирани усилия, но и тия които не виждаме.
Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха. Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие.
Но не само видимите и
осезаемите
неща са плод
на
координирани усилия, но и тия които не виждаме.
Всичко онова, което можем да видим или схванем в настоящето, трябва да знаем, че то колкото и малко, колкото и микроскопично да е, все пак е резултат, а като такъв той е предшестван от много усилия, били те повече или по-малко съзнателни. Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си. будна способността за ново усилие. Г. С ъ б е в Фото-портрет на Учителя Варненския фотограф К. А. Терзистоев е направил една крайно сполучлива снимка на Учителя, която буди в безпристрастния зрител благородни чувства, светли мисли и възвишен идеализъм.
към текста >>
68.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което
заема
трите висши сфери
на
астралния свят.
Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите.
Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което
заема
трите висши сфери
на
астралния свят.
Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали.
към текста >>
Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно
на
богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване
на
пари
може често да се яви дори като едно зло.
Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите.
Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно
на
богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване
на
пари
може често да се яви дори като едно зло.
Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро. Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този.
към текста >>
Добре е да се дават
пари
за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл
на
тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро.
Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите. Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно на богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване на пари може често да се яви дори като едно зло.
Добре е да се дават
пари
за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл
на
тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро.
Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“.
към текста >>
При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се
на
това сам да помага
на
себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически,
парични
, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази
на
другите.
Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите. Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно на богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване на пари може често да се яви дори като едно зло. Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро. Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден.
При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се
на
това сам да помага
на
себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически,
парични
, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази
на
другите.
Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка.
към текста >>
Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и
осезаеми
за тях, както са материалните неща за нас, тук,
на
физическия свят.
Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя.
Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и
осезаеми
за тях, както са материалните неща за нас, тук,
на
физическия свят.
Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение.
към текста >>
И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и
заемем
правилно становище: да се настроим.
Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове.
И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и
заемем
правилно становище: да се настроим.
В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение.
към текста >>
Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце,
пари
като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее.
Лъжели бащите, лъжели началниците, майките, слугите, лъжели дори децата. А лъжата, туй е сама Сатаната. Този враг ужасен се присламчил и се укрепил на мравките в сърцата. Знаели и можели, горките, всичко, а пък все им работите не вървели. Що да хванат, що да предприемат — краят все оплетен и без полза.
Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце,
пари
като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее.
Гледал Господ хубавите мравки от небето, па му домилели, заболяло го сърцето. И поискал Той да ги научи на туй малко, що им било нужно: да изхвърлят от сърцата си лъжата, за да им се подобрят делата. Искал, но при тях не можал да отиде като слънце, че ще ослепеят, нито като огън, че ще изгорят, а да идел като въздух, нямало да го видят И решил Премъдрий като мравка да отиде. Само като мравка би им казал всичко и те биха го разбрали. Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Париж
(писмо 625) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите
на
Учителя) ЖивЬл някога един чудак в своите разбирания и проявления.
„Кръвта течеше изобилно, тъй като дясното ми ухо бе разкъсано. Аз чувах отчаяните викове на другите, които ме търсеха, но не можах да отговоря. Никаква светлина нямаше през тази нощ. Най после дойдоха да ни помогнат от една близка къща и ме намериха паднала в безсъзнание и в едно окаяно положение. „Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д.
Париж
(писмо 625) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите
на
Учителя) ЖивЬл някога един чудак в своите разбирания и проявления.
Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро. Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал.
към текста >>
Тя е вашия Карнаций, с когото вашия Севадин трябва да се
заеме
, да изучи характера му, да спечели сърцето му а най-после да се сприятели.
При това чети я тъй както си е, с праха заедно, без да го изтърсваш I“ — Имам една такава книга, казал Карнаци, навярно от никого не пипана и не отваряна от ред поколения. Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие. Следователно, намерите ли се пред некое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите.
Тя е вашия Карнаций, с когото вашия Севадин трябва да се
заеме
, да изучи характера му, да спечели сърцето му а най-после да се сприятели.
Вашия Севадин трябва всеки ден да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува че вълните ще заличат усилията му. Ако едно от тия семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта към която се стремил Севадин, е постигната. Чучулига и камък (б а с н я) Полска чучулига кацнала на камък и запяла. Толкоз живо, толкоз сладко пяла, че кога достигнала до най-възвишената трела, камъкът се стреснал, оживял и, зарадван, видял някак си певицата умела. А тя продължавала да пее.
към текста >>
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лаковски в
Париж
откри тъй наречената радиация
на
организмите, т.е.
условие за тяхното действие. Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните процеси в организма. Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини.
Лаковски в
Париж
откри тъй наречената радиация
на
организмите, т.е.
че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр.
към текста >>
Но онзи, който се
заема
да помага, трябва да бъде по-силен от този,
на
когото ще помага, защото в противен случай, вместо да му помогне и той ще стане като него.
Това е много трудна работа, защото въпросът тук е да се даде друго направление на всички динамически сили в човека. А това е една колосална работа, която изисква огромни усилия. Законът е следният: Никой не може да повдигне един човек, ако не слезе до неговия уровен. За да помогнеш на един човек, трябва да слезеш до него, да вземеш малко от неговия товар, от неговите грехове и оттам да тръгнете нагоре. Ако не можете да слезете до неговия уровен, не можете да му помогнете.
Но онзи, който се
заема
да помага, трябва да бъде по-силен от този,
на
когото ще помага, защото в противен случай, вместо да му помогне и той ще стане като него.
Затова само онзи, който разбира законите и пътищата, по които функционират силите в човека и е завладял тези сили в себе си, може да помага на другите и да ги повдига в живота. Понякога някоя жена се жени за един мъж, за да го отбие от кривия път на живота, но и тя попада в този път. Но знайте, че и женитбата не е произволен акт в живота. Точно определено е да се ожени ли човек, кога и за кого. Той може да не се ожени по това определение, но главата му ще има да пати.
към текста >>
То
пари
печели, но виж, за
пари
не мога да го дам, че къде седи и аз не знам.
Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек. Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен. А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева. — О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам.
То
пари
печели, но виж, за
пари
не мога да го дам, че къде седи и аз не знам.
То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го открадне ни да го отнеме! Да го хвърля някак, сам дори не мога, с него ще отида белки и при Бога. Дядо Благо Интернационална детска изложба чрез Есперанто Есперантистите в Манджурия бидейки във връзки с всички страни в света организират и нареждат голяма детска изложба — произведения на деца от цял свят. Те най-любезно канят своите български другарчета да им изпратят: 1.
към текста >>
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пред интереса
на
най-висшето във вас, пред интереса
на
вашия Божествен Дух, отхвърлете вашите дребнави материални сметки, престанете да продавате любовта за
пари
, за сигурност, за обществено положение.
Това е, най-после, защото ний искаме да използваме любовта лично за себе си, само за себе си, да лишим другите от това върховно благо. Не се опитвайте да спирате потока на Любовта, където и когато да се срещнете с него — във вас или вън от вас. Не отклонявайте любовта от нейния първичен, естествен, божествен ход. Не ограничавайте Любовта в тесните рамки на своите предразсъдъци и на своите низки интереси. Вашият върховен интерес е да дадете свобода на Любовта — да се прояви естествено, по законите, които тя сама в себе си носи.
Пред интереса
на
най-висшето във вас, пред интереса
на
вашия Божествен Дух, отхвърлете вашите дребнави материални сметки, престанете да продавате любовта за
пари
, за сигурност, за обществено положение.
Оставете Любовта свободна! Не цапайте най-чистото, най-святото, най-възвишеното с калта на егоистичните материални интереси! ... Не се продавайте — ни за пари, ни за нищо друго! ... * Да се вслушаме в свещения трепет на живота, да се приобщим към върховната реалност на живота — Любовта. Да се свържем с Нея, за да станем едно с Бога, защото: Бог е Любов!
към текста >>
... Не се продавайте — ни за
пари
, ни за нищо друго!
Не ограничавайте Любовта в тесните рамки на своите предразсъдъци и на своите низки интереси. Вашият върховен интерес е да дадете свобода на Любовта — да се прояви естествено, по законите, които тя сама в себе си носи. Пред интереса на най-висшето във вас, пред интереса на вашия Божествен Дух, отхвърлете вашите дребнави материални сметки, престанете да продавате любовта за пари, за сигурност, за обществено положение. Оставете Любовта свободна! Не цапайте най-чистото, най-святото, най-възвишеното с калта на егоистичните материални интереси!
... Не се продавайте — ни за
пари
, ни за нищо друго!
... * Да се вслушаме в свещения трепет на живота, да се приобщим към върховната реалност на живота — Любовта. Да се свържем с Нея, за да станем едно с Бога, защото: Бог е Любов! Има любов за всички, има живот за всички, тъй както има светлина и въздух за всички. Бог непрестанно дава, дава, дава на всички — Той е безграничен, неизчерпаем Извор. Идете при Него и Той ще ви даде — толкова, колкото можете да носите.
към текста >>
Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е Той в блаженство, Неподражаем в президентство, От Бога по реално няма, Вселената, макар голяма, Открай докрай я Той
заема
.
Обичайте — и ще бъдете щастливи ! НАЧАЛО Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен. Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизречена. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили.
Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е Той в блаженство, Неподражаем в президентство, От Бога по реално няма, Вселената, макар голяма, Открай докрай я Той
заема
.
Навред прониква горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите. Той е у всичките животни Живота — във форми разнородни, Единство — в членове свободни. И ето, Той и в нас живее! Честит е който съумее Със Него в себе да се слее. Весден ще слуша словото му, Ще изпълнява волята му, И ще пребъдва в лоното му.
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Олга Славчева АГНИ ЙОГА Агни Йога,
Париж
, 1929 г. стр.
— Като че ли Великий трон достига и мярва се на Бога пред лицето. И силна става моята десница. готова съм да страдам и живея и мощна ставам, смела кат орлица и към Голгота да погледна смея. Високо свети моят факел ярък Ей ида, ида, Отче мой желани! Сърцето си поднасям ти подарък Кат плод узрелий и благоуханний.
Олга Славчева АГНИ ЙОГА Агни Йога,
Париж
, 1929 г. стр.
333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано. В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения.
към текста >>
Всички трябва да се
заемете
да изучавате езика
на
Любовта.
Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем.
Всички трябва да се
заемете
да изучавате езика
на
Любовта.
Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него. Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз.
към текста >>
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки иска да има много
пари
, да бъде богат.
— Без Теб съм кръгла сиротиня Всред този пъстър земен свет. Без Теб ме слънцето не грее Нито пък светят ми звезди, За Теб душата ми копнее И пита: где, о, где си Ти? Със Теб съм смела и богата — Пустинята е земен рай Със Теб са близко небесата Всред зима даже — месец май. Олга Славчева Словото на Учителя Нищо в природата не се губи (продължение от брой 122) Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността. Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса.
Всеки иска да има много
пари
, да бъде богат.
Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си.
към текста >>
Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни смисъла
на
молитвата и
на
позата, която
заема
.
Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание. Никакво друго възпитание, но всеки да направи по едно малко добро и да си каже какво малко добро е направил. А сега възпитанието е сведено до един механически процес. Майката казва на детето: я седни да се молиш.
Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни смисъла
на
молитвата и
на
позата, която
заема
.
Сега майката заповядва като един фелдфебел, а детето изпълнява без да разбира какво прави. Това не може да даде никакво възпитание на детето. За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. Сега и вие искате да се самовъзпитавате, защото всяко едно ново учение подразбира един нов морал. Сега светът минава в нова фаза от своето развитие и се твори един нов морал и нови мерки, на които трябва да бъде построено новото общество.
към текста >>
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По този начин всеки като
заеме
мястото си, ще се избегнат стълкновенията и ще може да се изяви Любовта, която ще направи възможни всички възвишени идеали и копнежи.
Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното. Всеки иска да бъде пръв, и с това спъва и себе си, и другите. Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв. За да бъде човек пръв, трябва да носи на гърба си товара на целия свят. Щом не можеш да носиш товара на цял свят, вземи си своето почтено място и което можеш да носиш, носи го.
По този начин всеки като
заеме
мястото си, ще се избегнат стълкновенията и ще може да се изяви Любовта, която ще направи възможни всички възвишени идеали и копнежи.
Любовта, за която ви говоря, не се мени. И когато в нас настанат страдания, това показва, че Любовта се е оттеглила от нас вследствие на някаква дисхармония. Вследствие на тази дисхармония, ние усещаме в себе си голямо страдание. Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа. Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота.
към текста >>
Ако пристъпващият към изучаване
на
Тайното знание вземе всичко това сериозно под внимание, той ще разбере, че с обикновеното съзнание
на
ограничената личност, затворена в тесните граници
на
обкръжаващия я малък и ефимерен свят, с немислимо да се борави с всеобгръщащото Тайно Знание, невъзможно е дори да се
заеме
с изучаването
на
отделна област, тъй като всяка от тях води към бездни, недостъпни за това съзнание.
Езотерическото Учение въпреки разновидността на школите, е едно, както е една Истината, която то въплъщава. Окултното знание — неговата основа — е едно, тъй като то със съзнателното завладяване на законите и енергиите, действащи във всемира. Пътят към тях, наречен Посвещение, е един, това е пътя на съзнанието, от земната, материална тъмнота и ограниченост, през всички стадии на неговото растене н разширение до божественото всеобгръщане н всепроникване. Различията са само в методите за подготвяне на индивидуалното съзнание да напредва по този път. Езотеричното Учение и окултното знание са плод от работата ни Съзнания неизмеримо по развити от обикновеното човешко съзнание.
Ако пристъпващият към изучаване
на
Тайното знание вземе всичко това сериозно под внимание, той ще разбере, че с обикновеното съзнание
на
ограничената личност, затворена в тесните граници
на
обкръжаващия я малък и ефимерен свят, с немислимо да се борави с всеобгръщащото Тайно Знание, невъзможно е дори да се
заеме
с изучаването
на
отделна област, тъй като всяка от тях води към бездни, недостъпни за това съзнание.
Поради това, нам е просто невъзможно до подчертаем достатъчно силно необходимостта от индивидуална подготовка за всеки, който в своите търсения е дошъл до прага на тайното знание. Тази индивидуална подготовка се състои в преустройството на съзнанието и в изменение на отношения та към окръжаващия свят; същевременно, тя се свежда към наличността на четири качества: 1. Духовна жажда, породена от дълбоката неудовлетвореност от себе си и от заобикалящия го свят. Докато човек е доволен от самия себе си и от заобикалящото го. докато света го радва и канения егоизъм блаженства в средата на установените условности, не може и дума да става за истинско търсене, и интереса към „окултизма“ ще бъде само модна суетност.
към текста >>
Вокелен, 11: „Пристигайки в
Париж
, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия.
И такъв стремящ се скоро ще разбере, че в същност нема никакъв „окултизъм“ и „езотеризъм“, нищо „тайно“ и „скрито“ — а че има само Знание, приготвено за човечеството като негово законно достояние, от което то се е лишило поради престъпна небрежности, лекомислие и самоотъждествяване с всичко нищожно и дребно. И той ще работи, заедно с великите съзнания, за създаване на условия, при които ще стане възможно да се възвърне на човечеството това негово достояние. Из „Окултизъм и йога“ Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат Преди известно време лондонския вестник „Evening News“ се обърнал към своите читатели с молба да му съобщят, във форма на писмо, най-странното нещо, което са преживели. Като резултат на тази покана, същият вестник публикува, между другите, и следното писмо, изпратено от г. Рихард X., живущ в Диеп, ул.
Вокелен, 11: „Пристигайки в
Париж
, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия.
Между 2 и 3 часа през нощта, аз сънувах странен сън. Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците. „Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед.
към текста >>
Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че
парижката
полиция е знаела и че информирала
на
време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка
на
изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се
на
стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците.
Между 2 и 3 часа през нощта, аз сънувах странен сън. Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците. „Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед.
Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че
парижката
полиция е знаела и че информирала
на
време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка
на
изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се
на
стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците.
Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие. От друга страна, този случай не е твърде рядък. Из „Revue Metapsichique“ Агне и мечка (б а с н я) Три дни преди Гергьовден един овчар извел овцете си на равна поляна, за да избере от стадото си агне за курбан. Гледал едно. друго, и избрал.
към текста >>
75.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И особено голяма е тази отговорност за тези, които
заемат
важни пунктове от бойната линия, които са от решително значение за общия ход
на
борбата.
Повече или по малко, на едната или на другата страна, ний сме ангажирани в борбата. И както във вейка борба, така и тук, всеки носи своята отговорност. На всеки годен борец е поверено едно кътче, един малък сектор от бойната линия. На други са поверени служби в тила, от които също зависи добрия ход и успеха на борбата. Едни командват, други изпълняват, но всеки си има своята по-голяма или по-малка отговорност.
И особено голяма е тази отговорност за тези, които
заемат
важни пунктове от бойната линия, които са от решително значение за общия ход
на
борбата.
Предаването на един такъв важен пункт често може да означава гибел за много и много другари по оръжие. Отстъплението. огъването на бойната линия на едно място, често бива неминуемо последвано от отстъпление по цялата линия. Защото иначе може да бъде извършен обход, и врага да се яви в тила на нашите другари. Колко голяма е нашата отговорност! Как страшна и съдбоносна е тя!
към текста >>
Да
заемаме
веднага мястото
на
падналите и излезлите от строя.
Борба е това. Тя не може без жертви! Тя си взема своята дан! Но нека бъдем будни, и зорки, и винаги на лоста си. Да се притичаме винаги и навреме на помощ там, където тя е нужна.
Да
заемаме
веднага мястото
на
падналите и излезлите от строя.
При всички перипетии на борбата да не падаме духом и да не оставяме бойната верига да се огъне! Защото когато едни паднат духом и отстъпят, други са вече готови да бягат. В тази велика вътрешна, духовна борба, от която зависи живота ни, бъдещето ни, спасението ни, и в която всички ний сме участници, нека бъдем винаги на щрек, винаги на поста си, за да не даваме случаи но врага да направи опасни пробиви в нашия фронт! Да изправим редиците на бойната верига, там, където те са огънати и в отстъпление. Да подигнем духа, да заемем местата си и да посрещаме смело пристъпите на врага и всички изпитания на борбата.
към текста >>
Да подигнем духа, да
заемем
местата си и да посрещаме смело пристъпите
на
врага и всички изпитания
на
борбата.
Да заемаме веднага мястото на падналите и излезлите от строя. При всички перипетии на борбата да не падаме духом и да не оставяме бойната верига да се огъне! Защото когато едни паднат духом и отстъпят, други са вече готови да бягат. В тази велика вътрешна, духовна борба, от която зависи живота ни, бъдещето ни, спасението ни, и в която всички ний сме участници, нека бъдем винаги на щрек, винаги на поста си, за да не даваме случаи но врага да направи опасни пробиви в нашия фронт! Да изправим редиците на бойната верига, там, където те са огънати и в отстъпление.
Да подигнем духа, да
заемем
местата си и да посрещаме смело пристъпите
на
врага и всички изпитания
на
борбата.
Да изправим веригата! К. ЕЛА, О СКРЪБ! Ела, о скръб, приятелко ти вярна. Що с‘мен споделяш всеки Божии ден. Ела, ела, безбрежна, неизмерна.
към текста >>
Когато извадили и последното гърне с
пари
, една неземна усмивка преминала по изсушеното лице
на
жената; нейната телесна форма взела да става все по малко и по малко ясна, до като най-после съвсем се изгубила.
„Нямаше я там, когато отидох да откъсна една ябълка, но щом като повдигнах ръка да откъсна плода, тя изведнъж се яви тъкмо отпреде ми“. Най-после, един наемател на фермата, малко ненормален от пиене, се осмелил да я попита за причините на нейните посещения. Тя не отвърнала нищо. но като се приближила до стъблото на едно ябълково дърво, показала към една част от овощната градина, която никога не била копана. Когато разкопали, намерили богатство заровено дълбоко в земята; при копането на ямата сянката на почтено изглеждащата жена стояла на края.
Когато извадили и последното гърне с
пари
, една неземна усмивка преминала по изсушеното лице
на
жената; нейната телесна форма взела да става все по малко и по малко ясна, до като най-после съвсем се изгубила.
От тогава никога вече видението не е посещавало старата къща. Из „The Hounted Homes“, от Джон Ингран МОРАЛЪТ Превратен е съвременният морал в своята основа. Всичко почива на фалш. В него няма съществено съдържание, в него няма потик към висок идеал, към висши подвизи. На съвременния морал липсва оня простор, оная свобода, в която същественото в човека може да се прояви и създаде ценност в живота.
към текста >>
76.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои
заемат
главни роли, други — второстепенни, третостепенни; но всеки все взема някаква роля, която трябва да играе в голямата драма
на
живота.
И по какви ли пътища хората не търсят щастието, но до днес не са го намерили — а намират винаги нещастието. И хората са нещастни, без да съзнават ясно причината на своето нещастие. Те преди всичко не схващат своето място и положение в живота, и не си дават сметка има ли смисъл живота или не. От моето гледище, живота, в сегашния му развой, прилича на един театър. Всички хора са актьори в този театър.
Някои
заемат
главни роли, други — второстепенни, третостепенни; но всеки все взема някаква роля, която трябва да играе в голямата драма
на
живота.
Ние сме се намерили в живота, и трябва да разбираме условията, при които живеем и да знаем възможностите, с които разполагаме в даден момент, за да избегнем излишните страдания и нещастия. При тези условия, при които живеем, и при тези възможности, с които разполагаме, ние. големи работи не можем да извършим. Защото великите работи — създаването на световете, — са извършени от великите Духове. А на нас, хората, ни остава да се занимаваме с малките работи.
към текста >>
Друг се безпокои, че нема
пари
.
От очите излизат лъчи, които имат грамадна сила, но трябва да знаете как да ги направлявате. Това са наглед малки работи, но трябва да знаем как да ги прилагаме в ежедневния живот, за да се избавим от много нещастия. Човек трябва да знае как да се държи в ежедневния си живот. Например, ако някой непрестанно се безпокои за своята прехрана, какво ще спечели? Но човек може да е осигурен за своята прехрана и пак да се безпокои, ако му е развален стомаха, че не може да яде.
Друг се безпокои, че нема
пари
.
Безпокойството нищо няма да ни помогне, а само ще разстрои нервната ни система и ще влоши още повече положението ни. Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му. Когато човек се безпокои, като попадне в противоречията, той прилича на този. който има всички пособия за известна работа, но не знае как да ги използва. Дарбите, които Бог е дал на човека, това са средства, условия, които трябва да се турят на работа, за да можем да се ползваме по тези начин от Божиите блага.
към текста >>
77.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, от тези въплътени,
осезаеми
идеи, ние постепенно минаваме към отвлечените идеи, към формите
на
духовния свет, който е далече за нас по своите трептения.
Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна, тя остава отвлечена, непонятна за нас. Ето защо, ние започваме с предметното учение, т. е. с учението на формите. което не е нищо друго, освен въплътени идеи.
Следователно, от тези въплътени,
осезаеми
идеи, ние постепенно минаваме към отвлечените идеи, към формите
на
духовния свет, който е далече за нас по своите трептения.
Разликата между духът и плътта се заключава в техните трептения. Както музикалните тонове се различават по количеството и качеството на трептенията, така се различават и плътта и духът. Те са два полюса на един вечен процес. И затова окултистите подържат, че материята, плътта, това са спящи духове, които постепенно трябва да се събудят, т. е. да се повишават техните вибрации.
към текста >>
Плътта се интересува от нещата от материалния свят — тя е реалистка; веруюто
на
плътта е: днес с
пари
, утре
на
вересия.
— Бог е, който е създал и плътта и духа. Всичко в света излиза от Бога, с изключение не кривите форми, в които духът днес е облечен. Същината на плътта е излязла от Бога, обаче формата, в която плътта с проявява на земята, не е излязла от Бога. Като неразбират тия неща, хората страдат. Некой път имаме натрупване на материя в организма, но това не е организирана материя и тя е вредна; това показва много желания на плътта — тя иска да яде, да събира богатства и имоти.
Плътта се интересува от нещата от материалния свят — тя е реалистка; веруюто
на
плътта е: днес с
пари
, утре
на
вересия.
И страданията са една школа за плътта, да добие знания, за да се хармонизира с духът. Духът използва известни страдания на плътта и за себе си. Чрез страданията минават известни енергии, които духът използва и ни предава онази велика наука. която трябва до придобием. Чрез плътта се изразяват всички красиви форми; и красотата на света седи в това.
към текста >>
78.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че
пари
му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве!
Провери се, ако се смущава умът ти, ако срещаш спънки и препятствия — погрешен е пътя ти. Незнанието вътре е препятствие отвън. И спънката отвън е спънка и вътре. Ако отвътре знаеш как да преодолееш една мъчнотия — то и отвън ще стане това, стига да си намерил вярното решение. Защото твърде често се търсят други средства, а не истинските, и с това се само усложняват положенията.
Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че
пари
му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве!
И мнозина се оплакват от живота, без да са влезли в самият живот. Лошите условия на живот не са живота, както и дрехите не са човека. Той е зад тях и е нещо по-съществено. Колко пъти „лошите условия“ са само потик да се развият скритите дарби в нас! И природата като умна майка ни само предизвиква с тях.
към текста >>
които съзнателно и планомерно се
заемат
да го възстановял.
Физиократите — напротив — считат, че различните лечебни средства имат за задача само да пробудят, да засилят самите защитни сили на организма, които се намират на лице в самия него. Според тях — не лекува химическото вещество, а тая по-голяма бойкост, която скритите сили на тялото получават при външната възбуда чрез лечебното средство. Така при белодробните заболявания са били употребявани различни лечебни средства. Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с чистота, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства. Ако се яви едно болезнено нарушение в равновесието на организъма, тогава се явяват на сцената естествените му лечебни сили.
които съзнателно и планомерно се
заемат
да го възстановял.
А външните лечебни средства могат само да подбудят тия естествени лечебни сили на организма. Те не могат ги заместят. Д-р Стефан Творците на истински блага Зад всяко създание стои мисълта на неговия творец. Няма творчество без мисъл. Строителите на едно здание са изразители на мисълта на архитекта.
към текста >>
Най голямото благо: свободата, е
неосезаемо
за обикновените сетива.
Всеки благороден човек е постижение на непрестанната и неуморната негова възвишена мисъл Истинските творци са творците на мисълта. Затова мъдрецът вижда твореца на аероплана в незнайния поет, който пръв е помислил, че може да литне като птица в простора. Мисълта е привидно не видима, привидно невидим е и истинският Творец. Но това не е всичко. Истинските творци представляват още една загадка; защото само истинските творци създават истинските блага, а благата, които те създават, са като тях — привидно невидими.
Най голямото благо: свободата, е
неосезаемо
за обикновените сетива.
Въпреки това, хората за него оживяват, народите за него копнеят и човечеството към него се стреми. Истинските творци остават творенията им да говорят за тях, а те говорят само за Един Творец. Истинското благо е само едно благо, което прави човека господар на всички блага. За да познаеш истинските творци, гледай кои градят за всички. За да се добереш до истинското благо, прави това което е от полза за всички.
към текста >>
Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за
пари
.
Аз бих желал, ако хората се състезават, да се състезават в правене на добро. Има ли състезание днес между хората в правене на добро? В всеки човек трябва да има един вътрешен потик към правене на добро. Не да се прави добро по механически начин, но да чувстваш този потик, както гениалния музикант чувства тона. Доброто да е един вътрешен потик в човека.
Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за
пари
.
Парите са един потик в живота, но този потик е временен. Парите са само едно условие. До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл. Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл. Защото целта на живота е Любовта — нищо повече.
към текста >>
Парите
са един потик в живота, но този потик е временен.
Има ли състезание днес между хората в правене на добро? В всеки човек трябва да има един вътрешен потик към правене на добро. Не да се прави добро по механически начин, но да чувстваш този потик, както гениалния музикант чувства тона. Доброто да е един вътрешен потик в човека. Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за пари.
Парите
са един потик в живота, но този потик е временен.
Парите са само едно условие. До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл. Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл. Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта.
към текста >>
Парите
са само едно условие.
В всеки човек трябва да има един вътрешен потик към правене на добро. Не да се прави добро по механически начин, но да чувстваш този потик, както гениалния музикант чувства тона. Доброто да е един вътрешен потик в човека. Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за пари. Парите са един потик в живота, но този потик е временен.
Парите
са само едно условие.
До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл. Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл. Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим.
към текста >>
До тогава, до като
парите
са само едно условие, животът има смисъл.
Не да се прави добро по механически начин, но да чувстваш този потик, както гениалния музикант чувства тона. Доброто да е един вътрешен потик в човека. Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за пари. Парите са един потик в живота, но този потик е временен. Парите са само едно условие.
До тогава, до като
парите
са само едно условие, животът има смисъл.
Щом парите станат цел в живота, той изгубва своя смисъл. Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта.
към текста >>
Щом
парите
станат цел в живота, той изгубва своя смисъл.
Доброто да е един вътрешен потик в човека. Не да правиш добро като онзи музикант, който свири за пари. Парите са един потик в живота, но този потик е временен. Парите са само едно условие. До тогава, до като парите са само едно условие, животът има смисъл.
Щом
парите
станат цел в живота, той изгубва своя смисъл.
Защото целта на живота е Любовта — нищо повече. Животът има за цел любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенства, това показва, че вървим в правата посока към любовта. Тогава, какъв е смисъла на любовта?
към текста >>
79.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице
на
учителката; тя засия,
заеме
се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката
на
някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна
на
мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше.
Набързо се облякох и тръгнах след нея, но тя беше се вече скрила зад баира. Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското гробище, обградено с трънен плет. Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково дърво, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили. Учителката седеше на левия край на скамейката и гледаше към далечните огнени езера на изтока, от конто щеше да изплува лъчезарният Феб. Слънцето изгря.
Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице
на
учителката; тя засия,
заеме
се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката
на
някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна
на
мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше.
Помислих си: или аз сънувана, или тя е луда. Горката, може би е полудяла от тъга по любимия си. С бързи крачки заобиколих гробищата и се приближих само на две крачки от учителката. Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи.
към текста >>
А сега обикновените хора — едни са щастливи когато имат
пари
, къщи, земи и пр.; други — когато имат знания; трети, когато
заемат
високи обществени постове; четвърти—когато имат добра и красива жена, деца и пр, Някой пък имат всичко, и пак са нещастни, защото се страхуват да не изгубят това, което имат.
Съвременните хора много малко познават себе си, вследствие на което не знаят как да се спра-вят със състоянията си. Човек има две естества, от които едното е прогресивно, и се стреми към все по-големи постижения, а другото е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която е направено тялото, понеже материята по естество е инертна. Човек, за да прогресира и да реализира щастието, към което се стреми, трябва да надделее инертността на материята и да я направи прогресивна. По такъв начин той ще реализира истинското щастие, което е достояние само на безсмъртните.
А сега обикновените хора — едни са щастливи когато имат
пари
, къщи, земи и пр.; други — когато имат знания; трети, когато
заемат
високи обществени постове; четвърти—когато имат добра и красива жена, деца и пр, Някой пък имат всичко, и пак са нещастни, защото се страхуват да не изгубят това, което имат.
Някой път може да влезе някоя идея-фикс в главата на човека, която го прави нещастен. Когато хората са нещастни, ако успеете да ги убедите в противното на това, което те чувстват, те ще бъдат щастливи. Щастието е един резултат, и за да го постигнат хората, трябва да свършат работата, за която са изпратени на земята, защото те са изпратени на земята за да извършат нещо. Както и да обясняваме едно физическо явление, то е резултат на един разумен процес, който става а света. Всички процеси и явления във физическия свят имат причините си в един по-висш, по-ефирен свят, които по нямане на по-подходящи думи наричаме духовен.
към текста >>
Също така, когато човек е сполетян от някакво нещастие— например изгуби 100 хиляди лева — той трябва да се абстрахира от тази загуба — да мисли че
парите
са вложени в някаква банка и ще му се върнат с лихвите.
Аз разбирам прогреса в трояко направление: прогрес на ума, прогрес на сърцето и прогрес на волята. Това разбирам като култура в света. Там където прогресира умът, сърцето и волята, това е истинския прогрес Само при това хармонично развитие на ума, сърцето и волята, можем да имаме едно ново възпитание, към което хората се стремят. При новото самовъзпитание трябва да се научим да се абстрахираме от отрицателните мисли и състояния, а за това се изисква умът да бъде концентриран върху някаква велика идея. А това не е лесна работа, — изискват се много опити и грамадни усилия.
Също така, когато човек е сполетян от някакво нещастие— например изгуби 100 хиляди лева — той трябва да се абстрахира от тази загуба — да мисли че
парите
са вложени в някаква банка и ще му се върнат с лихвите.
Това не значи, че човек трябва да стане фаталист, да мисли, че така е писано, но да знае че всичко каквото се случва в живота е едно разумно съчетание на нещата, което има за цел да ви подтикне да мислите. Разумният, невидимият свят прави едно давление, едно налягане върху нас, за да ни застави да мислим. Защото в човека има едно скрито желание да не мисли, да не чувства и да не действа, да прекарва едно пасивно, спокойно състояние. Обаче природата не търпи пасивните състояния. Всичко в нея е в разумно движение, и тя иска да застави и човека да мисли, защото мисълта е движение, а във всяко движение има известно напрежение.
към текста >>
Слънчевата светлина е само една част от тях; тя
заема
само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето,— може би и другите звезди и млечния път.
Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние. Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радио-активност, космични вълни — само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни ... „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: От где иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните.
Слънчевата светлина е само една част от тях; тя
заема
само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето,— може би и другите звезди и млечния път.
Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето, не ни ли доказват че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпускани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите.“ Изследванията на Лаковски за радиацията на организмите, иде да ни покаже по чисто научен път, че живота не е механически или биохимически процес, не е една проста обмена на веществата (защото и самото вещество, в крайните си положения, е само форма на енергията,) а е същината на нещата, същината на организмите, която организира формите.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато Духът вземе инициативата, когато той почне да действа и да върви напред, материята
заема
съответното й място, подчинява му се и приема желаната от духа форма.
Материята винаги тегли надолу. защото това е нейното предна значение в процеса на взаимодействието и уравновесяване на силите. Но духът трябва винаги да бъде буден и да се стреми нагоре, иначе човек потъва и става роб на низшето в себе си. А той отдавна е роб и е време вече да се освободи. Два принципа — дух и материя, неразлъчни и еднакво необходими в земния живот, действат в нас, и резултата от тяхното взаимодействие ще бъде бъдещето съвършенство.
Когато Духът вземе инициативата, когато той почне да действа и да върви напред, материята
заема
съответното й място, подчинява му се и приема желаната от духа форма.
Жената наистина е творение на мъжа; тя е това, което мъжът иска тя да бъде. Но когато мъжът, с всичката сила на своя дух, поиска жената да бъде такава, каквато тя трябва де бъде, каквато природата я е създала — да изпълнява своето истинско предназначение в живота тогава тя се превръща в светъл, чист, кристален съд, из който струи божествената любов, тогава тя става извор на божествена светлина, която озарява и стопля всичко наоколо и на която всички с радват, без да я притежават, защото е неуловима и свободна — не може да се ограничи. Да даде пълна свобода на жената — това е първата и неотложна задача на мъжа. А сам той да тръгне напред и нагоре, и тогава тя сама, без принуждение и насилие, без увещания и молби, ще дойде след него и никога не ще го остави, никога не ще се отдели от него. Инициативата е в ръцете на мъжа.
към текста >>
Той е предназначен от природата за носител
на
мъдростта,
на
творческия божествен ум, и когото стане действително такъв, жената и тя ще
заеме
истинското си място в живота, като носителка и жрица
на
любовта.
Но когато мъжът, с всичката сила на своя дух, поиска жената да бъде такава, каквато тя трябва де бъде, каквато природата я е създала — да изпълнява своето истинско предназначение в живота тогава тя се превръща в светъл, чист, кристален съд, из който струи божествената любов, тогава тя става извор на божествена светлина, която озарява и стопля всичко наоколо и на която всички с радват, без да я притежават, защото е неуловима и свободна — не може да се ограничи. Да даде пълна свобода на жената — това е първата и неотложна задача на мъжа. А сам той да тръгне напред и нагоре, и тогава тя сама, без принуждение и насилие, без увещания и молби, ще дойде след него и никога не ще го остави, никога не ще се отдели от него. Инициативата е в ръцете на мъжа. Където иде той — там ще дойде и жената.
Той е предназначен от природата за носител
на
мъдростта,
на
творческия божествен ум, и когото стане действително такъв, жената и тя ще
заеме
истинското си място в живота, като носителка и жрица
на
любовта.
а тяхната безсмъртна рожба ще бъде Истината — която ще положи основите на един нов живот на радост, светлина и чистота. X. Към жената Мeни се всичко старо с ново; кипи в борба живота вън. А само ти не си готова о, жено, за природний звън. Наметнала суетност куха, на лукса шеташ ден и нощ. Към зов семеен биваш глуха, душата ти приспал пустош.
към текста >>
Едно време хората се кланяха
на
идолите, а сега се кланят
на
парите
.
С други думи, да не изучаваме само как нещата са станели в миналото, но да изучаваме как стават те сега. А това значи: да не изучаваме само създадените форми, но да изучим и онези строителни сили, които са организирали тези форми, и онова разумно начало, от което вземат началото си тези сили. Значи, за да се дойде до положителното знание, което може да ни бъде полезно в живота, трябва да изучаваме формите, нещата й живото като проява на едно разумно, организиращо начело. Като разглеждам развитието на човечество от това гледище, намирам, че в някой отношения то е направило известен прогрес, а в някой отношения не е направило никакъв прогрес. Запример и днешните хора са лековерни като едновремешните.
Едно време хората се кланяха
на
идолите, а сега се кланят
на
парите
.
Но нито идолите а миналото им помогнаха, нито днешните идоли - парите - ще им помогнат. Какво ни ползва една вяра, която не може да ни помогне? Какво ни ползва вярата в един бог, който не може да ни помогне? Това не е никаква вяра, а суеверие, заблуждение. Истинската вяра, която може да ни ползва, е обоснована върху едно положително, опитано знание.
към текста >>
Но нито идолите а миналото им помогнаха, нито днешните идоли -
парите
- ще им помогнат.
А това значи: да не изучаваме само създадените форми, но да изучим и онези строителни сили, които са организирали тези форми, и онова разумно начало, от което вземат началото си тези сили. Значи, за да се дойде до положителното знание, което може да ни бъде полезно в живота, трябва да изучаваме формите, нещата й живото като проява на едно разумно, организиращо начело. Като разглеждам развитието на човечество от това гледище, намирам, че в някой отношения то е направило известен прогрес, а в някой отношения не е направило никакъв прогрес. Запример и днешните хора са лековерни като едновремешните. Едно време хората се кланяха на идолите, а сега се кланят на парите.
Но нито идолите а миналото им помогнаха, нито днешните идоли -
парите
- ще им помогнат.
Какво ни ползва една вяра, която не може да ни помогне? Какво ни ползва вярата в един бог, който не може да ни помогне? Това не е никаква вяра, а суеверие, заблуждение. Истинската вяра, която може да ни ползва, е обоснована върху едно положително, опитано знание. Като говоря така, не искам да засягам религиите.
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да мислите да
заемете
някой висок пост в обществото, или да стенете някакво величие в света, това не е мисъл.
По какво се отличават великите хора в света? Те се отличават по това, че са работили и работят за човечеството. Човек трябва да мисли, за да има успех и постижение в живота. Онзи, който мисли, той не уповава на външните неща, но уповава на онова, което Бог е вложил в душата му. Той мисли само за онова, което е вложено в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля и каквото мисли, става.
Да мислите да
заемете
някой висок пост в обществото, или да стенете някакво величие в света, това не е мисъл.
Най-първо мислете да бъдете човек, и като човек да мислите, да работите, де постигнете нещо. Преди всичко трябва да бъдете човек, да почнете да мислите, и като мислите, вие ще имате възможност всичко да станете — и учен, и светия, и богат и пр. А за да почне да мисли, човек трябва да бъде в съгласие с Целокупната Разумност, с всички разумни-същества, и да мисли като тях. Когато човек, като се научи да мисли, дойде в унисон с тия същества, за него те всички ще бъдат братя, с които ще се слива, и всички ще бъдат като едно тяло. Тогава техните мисли ще бъдат твои мисли, и твоите мисли ще бъдат техни.
към текста >>
— Стотици хиляди левове струва разходката до Хисаря, казваше възторжено той и, според обичая си, го изчисляваше в
пари
.
Искаше му се да похарчи част от тлъстините си, а не знаеше къде. Банковият директор няма причини много да ходи. Разходката до Хисаря му се видя истинско благословение. Вместо тежко, тромаво, потно тяло, което едвам движеше и от което се задушваше, само за няколко месеца, той получи стройна, прибрана статура, енергична, даже елегантна походка. Чувстваше се обновен.
— Стотици хиляди левове струва разходката до Хисаря, казваше възторжено той и, според обичая си, го изчисляваше в
пари
.
Десетината души от различни обществени класи, стенаха като братя. Те разбраха какво голямо значение може да има за сприятеляването на хората тая сутринна връзка всред природата. Четвъртата и петата пролет числото на Хисарските гости бавно растйше. А на шестата — стана чудо. Славата на Хисаря се носеше из уста в уста по целия град.
към текста >>
Парите
от лампите и от вазите с парфюми бяха докарали до замъгляване и затъпяване моя мозък.
Чувствах, че съм неин роб. Студените й ръце хванаха моите и, внезапно, стори ми се, че те не бяха вече прозрачни и безтелесни, а се превърнаха в стоманени клещи, които ме сковаваха. Тласкан от чувството за моето безсилие, аз се впивах в блясъка на тия ужасни очи приближен съвършено до нея. Желах смъртта, за да ме освободи, защото не можех да се надявам за никаква друга помощ. Поставих устните си на челото й.
Парите
от лампите и от вазите с парфюми бяха докарали до замъгляване и затъпяване моя мозък.
Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен. Аз не можех да се позная вече; бях движен и управляван от един поток от чувства, които не бяха мои. Те ме изпълваха и тяхното течение като че ли унищожаваше моята индивидуалност завинаги. И все пак аз не бях лишен от съзнание, дори внезапно съзнанието ми стана по-интензивно, по-будно. После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние.
към текста >>
82.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не
заема
пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.
Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той.
Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не
заема
пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.
„Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде.
към текста >>
Ти имаш право да присъстваш
на
техните обсъждания: ти
заемаш
същото високо стъпало в храма, което имам и аз; това ще бъде борба
на
една сила срещу друга,
на
една воля срещу друга воля.
Аз си спомних неговите думи, през мощта, във вътрешното светилище, когато той бе казал: „Аз се отказвам от човешкото в мен“. Сега аз видях, че това бе факт, че отказването беше пълно. Не можех да очаквам никаква милост; аз имах работа не с един човек, а с една форма, оживена от една мощна и абсолютно егоистична воля. След малка пауза, той заговори с тих глас: „Да бъде. Десетте ще чуят твоите думи и ще дадат своя отговор.
Ти имаш право да присъстваш
на
техните обсъждания: ти
заемаш
същото високо стъпало в храма, което имам и аз; това ще бъде борба
на
една сила срещу друга,
на
една воля срещу друга воля.
И аз ти предричам, че ще бъдеш победен.“ Той се обърна и ме остави, вървейки със своите бавни и величествени стъпки, които ме бяха толкова очаровали, когато бях дете. (следва) В един и същ свят живеем Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява — ще ви каже стереотипното — условията са такива. А условията са само половината от причините за неуспеха. Пропускаме по-важното — ние самите. Тоя свят и за глупавия и за умния е един и същ.
към текста >>
Той мисли от кого да вземе повече
пари
.
Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека. Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли.
Той мисли от кого да вземе повече
пари
.
Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл.
към текста >>
Когато не обичате някого и
пари
да ви дават не ви се работи.
Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа.
Когато не обичате някого и
пари
да ви дават не ви се работи.
Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое. Това може да бъде още сега. Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите.
към текста >>
Стамболов: „Не, не Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш.“ И Стамболов отива при жената
на
бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така
на
Стамболоов: Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте
заемали
разни служби и сега напоследък сте м-р председател.
Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следната интересна история: Четири месеца по-рано, при бай Атанаса отишъл Ст. Стамболов, като министър председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа- Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иерусалими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: — Аз те познавам, че си министър председателя и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам.
Стамболов: „Не, не Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш.“ И Стамболов отива при жената
на
бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така
на
Стамболоов: Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте
заемали
разни служби и сега напоследък сте м-р председател.
И като министър председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Таке, че вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай пред вид, да не Ви бъде обидно г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време ще бъдете съсечени на сред улицата в София.“ Ст. Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 наполеона дал му ги и казал: „Заповядай !
към текста >>
—
Парите
не дават живот дядо.
Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето.
—
Парите
не дават живот дядо.
И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат.
към текста >>
Каквото мога да направя, ще го направя и без
пари
, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега.
Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение.
Каквото мога да направя, ще го направя и без
пари
, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега.
Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете.
към текста >>
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този човек не влиза в положението
на
работниците, че и тези хора като него се нуждаят от
пари
.
И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев. От 2000 души по един лев, това правят 2000 лева, които той прибира а своя джоб. Той им казва: като се пооправят работите ми, аз ще ви доплатя. А това оправяне никога не дохожда. Това е човека на самосъзнанието.
Този човек не влиза в положението
на
работниците, че и тези хора като него се нуждаят от
пари
.
Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия.
към текста >>
По своето място в слънчевата система земята
заема
последно място.
И тогава вие казвате: Има добри хора а света. Добри хора са ония, у които Божественото съзнание се е въздигнало и въздига. Следователно, всички трябва да имаме вяра в онова, което е вложено у нас. И цялата земя представя възможности да учи човек. Земята е едно училище, през което човек непременно трябва да мине.
По своето място в слънчевата система земята
заема
последно място.
Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието.
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е
заемала
цялото пространство и е била в етерно състояние.
Това не е само едно понятие, но и движение на едно съзнание, което прониква и обхваща човешкото съзнание. И тези същества, които са работили от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления. Като са създавали кръга но слънцето, те са имали предварителен план, правили са предварителни изчислени, и след това са пристъпвали към устройството на света. Учените много лесно обясняват създаването на света с образуването на някакви мъглявини и с тяхното въртене. Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете.
Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е
заемала
цялото пространство и е била в етерно състояние.
Тя е заемала милиарди, милиарди километри пространство. После, по някакъв особен начин тази материя е почнала да се наляга отвън и отвътре като постепенно се е сгъстявала. След това се е започнала една пертурбация на тази материя и всяка пертурбация е образувала свой център. Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество. Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център.
към текста >>
Тя е
заемала
милиарди, милиарди километри пространство.
И тези същества, които са работили от 250 милиарда години на сам за създаването на цялата вселена, са имали план, правили са свои изчисления. Като са създавали кръга но слънцето, те са имали предварителен план, правили са предварителни изчислени, и след това са пристъпвали към устройството на света. Учените много лесно обясняват създаването на света с образуването на някакви мъглявини и с тяхното въртене. Значи, материята се е въртяла по някакъв начин и е създала световете. Вярно е, че материята се е въртяла по някакъв начин, но първоначално тази материя е заемала цялото пространство и е била в етерно състояние.
Тя е
заемала
милиарди, милиарди километри пространство.
После, по някакъв особен начин тази материя е почнала да се наляга отвън и отвътре като постепенно се е сгъстявала. След това се е започнала една пертурбация на тази материя и всяка пертурбация е образувала свой център. Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество. Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център. създаван от едно възвишено разумно същество.
към текста >>
Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и
парите
внеси в Божествената бенка.
Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички. Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка. Това е оборот. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък.
Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и
парите
внеси в Божествената бенка.
Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Пък аз казвам: „Горко ви, ако не печелите души.“ Да печелите души, това е благородното. Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път. Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената банка и да поправят своите прегрешения. Ако на една година обръщате по един човек само, това е достатъчно. Ако този когото сте обърнали, обърне по един, всяка година, така ши се обърне делото човечество към Бога.
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място
заема
най-умният.
Следователно, мисълта в живота е същото нещо, каквото представлява дишането за кръвта. Дишането пречиства кръвта, а мисълта пречиства живота. Така че живота е един и общ за всички същества, но атмосферата у всички същества не е еднакво чиста. И животните имат същия живот, но той се различава по примесите в него. Атмосферата у животните е много нечиста, и следствие на това техния живот е такъв — там правото е на силния.
Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място
заема
най-умният.
Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта.
към текста >>
В духовния свят първо място
заема
най-добрият, а най-лошият
заема
последното място.
Така че живота е един и общ за всички същества, но атмосферата у всички същества не е еднакво чиста. И животните имат същия живот, но той се различава по примесите в него. Атмосферата у животните е много нечиста, и следствие на това техния живот е такъв — там правото е на силния. Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният. Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите.
В духовния свят първо място
заема
най-добрият, а най-лошият
заема
последното място.
И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум.
към текста >>
Тъй че има три категории хора, които могат да
заемат
все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта.
Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният. Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни.
Тъй че има три категории хора, които могат да
заемат
все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта.
И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества. Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите.
към текста >>
И за всички ви има шанс да
заемете
първо място.
Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта.
И за всички ви има шанс да
заемете
първо място.
Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества. Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък.
към текста >>
откраднал
пари
от банката.
Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр.
откраднал
пари
от банката.
Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха.
към текста >>
Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези
пари
човек ще може да си уреди работите.
Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката.
Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези
пари
човек ще може да си уреди работите.
Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка.
към текста >>
за печелене
на
пари
, за постигане
на
ефимерни цели, за извикване
на
низки чувства.
към онова възвишено състояние на живота, в което човек се е намирал преди да наруши Божествените, природните закони. А днешното изкуство . . . днешното изкуство е средство . . .
за печелене
на
пари
, за постигане
на
ефимерни цели, за извикване
на
низки чувства.
С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати. Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот. „Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и, най-важното, погрешно прилагани положения, в резултат на което най-често се получава това, че изкуството, вместо де служи на себе си или на живота в неговата същина, става в същност слуга на низшето в живота. Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство. Такова изкуство сме имали някога и не може да нямаме пак.
към текста >>
С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за
пари
, то служи
на
порока, служи
на
демагогията, служи
на
насилника, служи всекиму, който може добре да плати.
А днешното изкуство . . . днешното изкуство е средство . . . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства.
С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за
пари
, то служи
на
порока, служи
на
демагогията, служи
на
насилника, служи всекиму, който може добре да плати.
Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот. „Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и, най-важното, погрешно прилагани положения, в резултат на което най-често се получава това, че изкуството, вместо де служи на себе си или на живота в неговата същина, става в същност слуга на низшето в живота. Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство. Такова изкуство сме имали някога и не може да нямаме пак. То е изкуството, за което се казва, че върши чудеса.
към текста >>
86.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само той има право да ръководи, защото той знае и може, а всички други са в по-голяма или по-малка степен невежи, които, не съзнавайки своето невежество, стават смешни с позите, които
заемат
и маниерите, с които си служат.
че са такива, често се опитват да се представят пред света за нещо, за някакви величия със специална мисия в света и събирайки групички около себе си и заблуждавайки наивните, незнаещи и доверчиви хорица, се стремят да минат за посветени, за учители, за хора със знание. Но тяхната дейност винаги в края на краищата е била безплодна. Такива профани, които се мислят за посветени е имало винаги има ги и днес. Пълен е света с такива. Безплодна и пакостна е била и е дейността на такива „учители“ и „ръководители“, защото може да ръководи само онзи, който е свързан с цялото и ясно съзнава Неговото ръководство и проява в себе си.
Само той има право да ръководи, защото той знае и може, а всички други са в по-голяма или по-малка степен невежи, които, не съзнавайки своето невежество, стават смешни с позите, които
заемат
и маниерите, с които си служат.
Естествено се поражда въпроса: по какво да различаваме истинските посветени от лъжепосветените? Във всеки човек има едно вътрешно чувство, една интуиция, която може да му подскаже да различи истината от заблудата тъй както има усет да познава добрата храна от лошата. Човек не трябва да се увлича по външни белези и отлики, а трябва да се вслуша дълбоко в себе си и няма до се излъже. А когато, зашеметен от своите чувства, човек се е увличал по некакви външни признаци на някой самозванец, той винаги скъпо е плащал за това. Същественото различие между посветения и лъжепосветения е това.
към текста >>
Кан прави с нас в
Париж
много опити, които ни се струват решителни.
Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си. Аз съм абсолютно сигурен, че не е възможна никаква измама. Написаните от мен думи не 6fe лесно да се прочетат дори ори отворени хартии.“ Никой не би могъл да предположи че тези експерти, тези лекари и магистрати, са били извънредно доверчиви и разположени към Кан. Ако резюмираме резултатите, ний ще видим, че Кан е можал да прочете, без помощта на очите си, хартии, сгънати много пъти и държани в ръцете на изследователя. В 1925 и 1926 год.
Кан прави с нас в
Париж
много опити, които ни се струват решителни.
Първият опит бе направен на 4 февруари 1925 година в метапсихичния Институт, в присъствието на Лекленш, член на Академията на науките, Вале, член на Медицинската Академия, Д-р Ости, Ксааие Лекленш, студент по медицина, Жан Вале, и госпожите Лекленш, Вале, Лавал. Единадесет листа хартия, в два последователни сеанса, бяха прочетени точно от Кан, като тези листове са били написани тогава, когато Кан е бил в една съседна стая. Естествено, листовете бяха държани в ръцете на присъстващите и понеже те бяха сгънати и размесени, никой не можеше да знае какво съдържа листа, които той държи. При първия опит Кан се допре с ръка само до една от хартиите. При втория той не докосна никоя.
към текста >>
На
този сеанс взеха участие мнозина от моите известни колеги от Медицинския Факултет п
Париж
.
Естествено, листовете бяха държани в ръцете на присъстващите и понеже те бяха сгънати и размесени, никой не можеше да знае какво съдържа листа, които той държи. При първия опит Кан се допре с ръка само до една от хартиите. При втория той не докосна никоя. Всички листове бяха прочетени напълно от него. След този опит, който има извънреден успех, се състоя друг.
На
този сеанс взеха участие мнозина от моите известни колеги от Медицинския Факултет п
Париж
.
Професорите Кунео, Госе, Ленел-Лавастен, Ларденоа, и освен тях, проф. Санто-Ликидо и Д р Хуберт, представляващи Швейцария в Съюза на Червения Кръст. Опитът, направен пред тези прочути лекари, всички твърде скептично разположени, има пълен успех. Кан. след като хартиите баха размесени и взети от нас, не се докосна до тях. Ний ги държахме, стиснати в ръката си.
към текста >>
„
На
хартията в лявата ви ръка е писано: Истина
на
Паринеите
“ (вместо Пиринеите) — точно.
Вторият също така сгънат, аз изгорих с една клечка кибрит, така че той стана на прах. А останалите два взех по един от лявата и в дясната си ръка. Аз никак не знаех в коя ръка кой лист се намира, нито пък кон е изгорения. Тогава Кан ми каза: „На хартията в дясната ви ръка е писано: Виргилиус Маро“. Отворих ръката си: беше точно така.
„
На
хартията в лявата ви ръка е писано: Истина
на
Паринеите
“ (вместо Пиринеите) — точно.
Що се отнася до хартията, която бе под тетрадката и която нито Кан, нито аз докоснахме, той каза: „Напред“, това бе точно така. За изгорената хартия, след известно колебание, Кан каза „Schocking“. Това също бе точно. Така, при тези опити, които счетох и считам за решителни, Кан не се допря до хартиите. Той не можеше да ги прочете, защото бяха сгънати на осем и би било абсурдно да се говори за съвпадение.
към текста >>
Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия,
на
двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение
на
двадесет години
заема
катедра по физика.
Там, гдето почвите са влажни и тежки, каквито са глинестите, както и в низките места, гдето през зимата почвата замръзва на по-голяма дълбочина, ще трябва да се предпочете пролетното засаждане на дръвчетата. За есенното засаждане необходимо е дупките за дръвчетата да бъдат изкопани колкото е възможно по рано. Поради това, наложително е, всички ония, които възнамеряват през тази есен да засаждат овощни дръвчета, ден по-рано да пристъпят към изпълнение на тази работа — изкопаване на дупките. Животът след смъртта През последните дни в Лондон е била отпразнувана 85 годишнината на големия английски учен Оливер Лодж. Някога пионер на радиотехниката и най-виден представител на точната наука, днес той е фанатичен привърженик на спиритизма, на теорията за живот отвъд смъртьта.
Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия,
на
двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение
на
двадесет години
заема
катедра по физика.
В това време той прави своите изследвания в света на.етера, радиотелеграфията, електролизата, области, в които той е един от първите пионери. „Ние живеем не за да умрем — казва той в разговор със сътрудник на един виенски вестник — Ние сме още клади, нашето знание за тайните ма вселената е незряло и ще минат още десетки години, докато човеците бъдат в състояние да разрешат гатанката на живота. Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта.
към текста >>
Защото той с един замах намалява стойността
на
големите
парични
капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят
на
кредиторите си при много по-добри условия.
Да, ние не живеем, за да умрем. Любовта и вярата ни свързват вечно със света. Преглед Събитието на деня е девалвацията, т. е. обезценяването — намалението стойността на френския франк, извършено от френското правителство на социалиста Леон Блум. Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт.
Защото той с един замах намалява стойността
на
големите
парични
капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят
на
кредиторите си при много по-добри условия.
Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни. След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк. Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството. Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си.
към текста >>
87.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане
на
живота и
на
себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта
на
които се влиза свободно и се
заема
място за благуване в царството земно.
Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози. Това е основният мотив на цялата училищна и възпитателна дейност. И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота. С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им.
Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане
на
живота и
на
себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта
на
които се влиза свободно и се
заема
място за благуване в царството земно.
В това се състои фалша, гнилостта и неспособността за големи достижения на днешното възпитание. Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. , Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел. Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота.
към текста >>
Не разчитайте
на
онова обществено и социално положение, което
заемате
днес, защото това са преходни неща, но разчитайте
на
онова, което Бог е вложил във вас.
Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли. Следователно, човек не трябва да разчита на онова, което е сега, но той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл.
Не разчитайте
на
онова обществено и социално положение, което
заемате
днес, защото това са преходни неща, но разчитайте
на
онова, което Бог е вложил във вас.
Това, което сте сега, показва доколко сте работили. Но това, което вие сте изработили, няма да остане за вас. За да разберете правилно този въпрос, трябва да проучите основно човека и космоса и техните взаимоотношения. Но, преди всичко, човек трябва да проучи отново себе си, защото той е ключа за разгадаване и на Космоса. Човек тепърва трябва да се проучава.
към текста >>
Днес всички работят все за
пари
, а
парите
употребяват в ядене и пиене.
Човек тепърва трябва да се проучава. Хората на физическия свят представляват стомаха на Битието, на Космоса. Опасността, грехът е в тях. Защото всички такива хора мислят само за ядене и пиене. Те разбират живота много повърхностно.
Днес всички работят все за
пари
, а
парите
употребяват в ядене и пиене.
И във всички хора се крие едно користолюбие. Даже и когато за Бога говорят, зад тази идея за Бога се крие нещо друго. Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо.
към текста >>
88.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато едно по-низше съзнание, което е подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то
заема
, без да се издигне до състоянието
на
по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище
на
процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин.
За да си изясним това противоречие, трябва да знаем следните две неща — първо, че в природата съществува закон за поляризирането, по силата на който всички сили са поляризирани, т. е. проявяват се като положителни и отрицателни. А зад всяка сила стоят известна категория същества. И естествено е, че съществата от двата полюса ще имат две различни понятия и разбирания за един и същ процес, за един и същи свят. Второто положение, което ще ни помогне да си изясним противоречието, е принципа, че, както природата, така и човека, представят съвкупност от взаимнопроникващи и взаимнообуславящи се съзнания и среди.
И когато едно по-низше съзнание, което е подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то
заема
, без да се издигне до състоянието
на
по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище
на
процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин.
А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин. Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят.
към текста >>
Здравето бърже се подобрява и той с радост се
заема
за работа, вече по силен, по-богат и по добър, благодарен от живота и доволен от положението си.
Например: понякога някой се отчайва и мисли, че ще остане гол и бос, че не ще има какво да яде, че ще се разболее и умре от глад и че всички хора са лоши. С това той сам се излага на студеното течение, което ще го поболее и той ще страда, докато се научи да мисли и разбере, че не само с хляб ще живее човек, но с всяка разумна и блага мисъл, слово и дело. Когато е в най-голямо затруднение, ще се намери друг човек, който ще му помогне и тогава той ще разбере, че хората не са лоши, а че единия Божия Дух живее във всекиго. Чрез самопознание, самообразование и самоупование човек надвива съмнението и страха и стига до истината, която е едно с Любовта и Мъдростта. Душата му се изпълва с вяра, надежда и любов.
Здравето бърже се подобрява и той с радост се
заема
за работа, вече по силен, по-богат и по добър, благодарен от живота и доволен от положението си.
За да успяваме в живота е важно да имаме вяра. Без вяра не бихме имали сила да се справяме с трудностите и пречките, които ще срещнем. Без вяра ще се осъдим на бездействие и ще започнем да се оплакваме от другите, че те били виновни за тежкото ни положение. А това показва, че не вярваме в Божия дух, който живее у всеки човек. Доколкото вършим право и добро, дотолкова ще го вършат и с нас.
към текста >>
Марсела сега е изпратена за наблюдение в психиатрическото отделение в
Париж
.
Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си. Същевременно тя изгубила и паметта си и състоянието й не се подобрило. Домашните й не можели да я гледат както трябва и затова я дали в местната болница, гдето, след дълго престояване, решили, че състоянието й е безнадеждно и че не ще може да се поправи. Обаче неотдавна момичето се събудило и почнало да говори, но не френски. Тя изговаряла думи и цели фрази на английски, немски, испански, италиански, а също тека на руски и чешки.
Марсела сега е изпратена за наблюдение в психиатрическото отделение в
Париж
.
Би било много интересно да се знае какво обяснение ще дадат психиатрите на този случай, когато днешната наука не е още намерила вратите, които водят към дълбочините на душата. Защо Швеция върви напред След произведените напоследък нови парламентарни избори в Швеция се установило, че 4 от всичко 12 министри и 102 от 230 или 40% от всички новоизбрани народни представители са пълни и организирани въздържатели. Престанете с това голямо прахосничество Една знаменателна брошура в Англия на Сноуден и Л. Джордж. Тези дни в Англия е излязла една брошура под горното заглавие, които се разпространява в десетки хиляди екземпляра и е произвела извънреден ефект. Брошурката е написана от английски министър на финансите виконт Сноуден, от кабинета Макдоналд и е представена с предговор от неговия инак голям политически противник министър председател на Англия г.
към текста >>
89.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако вие като един касиер цял ден раздавате
пари
, ще осиромашеете ли?
Тя трябва да умре като гъсеница, за да стане пеперуда. Ако гъсеницата не се превърне на пеперуда, тя не може да се ползва от сока на цветята, от Божествените блага в живота. Тя трябва да пожертва старата си форма, за да може да приеме Божието благо. И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да дадем нещо, да изтече нещо от нас.
Ако вие като един касиер цял ден раздавате
пари
, ще осиромашеете ли?
Не. На другия ден вие пак ще имате пари. И ако вие вършите волята Божия, вие постоянно ще имате пари на разположение. Благата в света са божествени и трябва да се оценяват и употребяват за благото на всички хора. Когато срещнете един талантлив човек, което е едно благо, вие трябва да оцените това благо, а самия човек, който има този талант, трябва да има идея и желание да употреби този талант за благото на човечеството. Когато музикантът свири и певецът пее, те дават хиляди от себе си.
към текста >>
Не.
На
другия ден вие пак ще имате
пари
.
Ако гъсеницата не се превърне на пеперуда, тя не може да се ползва от сока на цветята, от Божествените блага в живота. Тя трябва да пожертва старата си форма, за да може да приеме Божието благо. И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да дадем нещо, да изтече нещо от нас. Ако вие като един касиер цял ден раздавате пари, ще осиромашеете ли?
Не.
На
другия ден вие пак ще имате
пари
.
И ако вие вършите волята Божия, вие постоянно ще имате пари на разположение. Благата в света са божествени и трябва да се оценяват и употребяват за благото на всички хора. Когато срещнете един талантлив човек, което е едно благо, вие трябва да оцените това благо, а самия човек, който има този талант, трябва да има идея и желание да употреби този талант за благото на човечеството. Когато музикантът свири и певецът пее, те дават хиляди от себе си. От тях излиза една енергия, която струва хиляди.
към текста >>
И ако вие вършите волята Божия, вие постоянно ще имате
пари
на
разположение.
Тя трябва да пожертва старата си форма, за да може да приеме Божието благо. И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да дадем нещо, да изтече нещо от нас. Ако вие като един касиер цял ден раздавате пари, ще осиромашеете ли? Не. На другия ден вие пак ще имате пари.
И ако вие вършите волята Божия, вие постоянно ще имате
пари
на
разположение.
Благата в света са божествени и трябва да се оценяват и употребяват за благото на всички хора. Когато срещнете един талантлив човек, което е едно благо, вие трябва да оцените това благо, а самия човек, който има този талант, трябва да има идея и желание да употреби този талант за благото на човечеството. Когато музикантът свири и певецът пее, те дават хиляди от себе си. От тях излиза една енергия, която струва хиляди. Когато излизате от един концерт, вие излизате с голямо разположение.
към текста >>
Това разположение не може да се купи с никакви
пари
.
Благата в света са божествени и трябва да се оценяват и употребяват за благото на всички хора. Когато срещнете един талантлив човек, което е едно благо, вие трябва да оцените това благо, а самия човек, който има този талант, трябва да има идея и желание да употреби този талант за благото на човечеството. Когато музикантът свири и певецът пее, те дават хиляди от себе си. От тях излиза една енергия, която струва хиляди. Когато излизате от един концерт, вие излизате с голямо разположение.
Това разположение не може да се купи с никакви
пари
.
Всички, кои то слушат концерта, са участвали в него. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ За да влезете а Царството небесно трябва да бъдете герои, и да не се обезсърчавате, защото ще има да минете през големи изпитания и страдания, за които трябва да бъдете подготвени. Човек в света е като на бойно поле, и трябва да има окопи н крепост, за да се предпази от неприятеля. Окопът, — това е човешкият ум и човешкото сърце. А крепостта, това е човешката душа Силната защита, това е човешкият дух.
към текста >>
Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане
на
пари
,
на
средства за живеене.
Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи. Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете.
Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане
на
пари
,
на
средства за живеене.
В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай.
към текста >>
Това като извор
на
основата която имам — живота, който, като водата, няма никаква форма, но
заема
всички форми.
За обективната може да става дума, за субективната не — понеже тя е в зависимост от всеки отделен случай. Но това не ще каже, че в основата лежи произвол. Ни най малко, само че разнообразието е безконечно голямо, винаги имащо в основата си единство на принципите. Липса на систематика Длъжен съм да подчертая преди всичко, че аз самия избягвам каква да е систематика в това, което пиша. И то не е случайно.
Това като извор
на
основата която имам — живота, който, като водата, няма никаква форма, но
заема
всички форми.
Форма, систематика, логика, буква, догма, това значи статика, минало, смърт. Живота е винаги нещо повече. Той е в неясното, в недоказаното, в ирационалния остатък, в безконечността, вечно подвижното, меняващото се. То няма постоянна форма, но тъкмо за това са чувства същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава света става съвсем друг.
към текста >>
90.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да
заема
най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл
на
земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?
Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления.
Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да
заема
най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл
на
земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?
Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива.
към текста >>
След като се
попари
, прецеждаме спанака, изстисква се
на
топчета и се смила
на
машинката.
След като ври 10-15 минути соса е вече готов и се изсипва върху супата, като се разбърква добре. По желание може да се сложи и лимон, магданоз и малко чер пипер. Сервира се топло. Пюре от спанак Вземаме хубав спанак, измива се добре от пръста и се попарва с подсолена вода. Ако искаме да запази зеления си цвят, слагаме малко хлебна сода.
След като се
попари
, прецеждаме спанака, изстисква се
на
топчета и се смила
на
машинката.
Там дето нямат машинка може да се накълца на дъска с нож на много ситно. След това слагаме в една тенджера краве или овче масло, а в краен случай и олио. Към него прибавяме малко брашно, което се пържи до зачервяване. След това се слага спанака, позапържва се малко с брашното до де се смели. Към спанака се прибавя прясно вряло мляко и се бърка с тел, докато заври напълно.
към текста >>
91.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато човек се свърже с извора
на
живота, когато той
заеме
своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник
на
велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие.
Той е в самите нас. И достатъчно е само да отворим съзнанието си за него, да се пробудим от греховния сън, за да протече той в нас и да ни донесе своите безценни съкровища. Истинският живот е животът за Цялото. Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости. Истинският живот е живот на творчество.
Когато човек се свърже с извора
на
живота, когато той
заеме
своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник
на
велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие.
Истинският живот е живот на чистота. Няма нищо, което да задръства тъй много каналите, по които протича истинския живот, както нечистотата — физическа и душевна. Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот. Без нея, истинският живот никога не ще дойде. Само когато се очистим, ний ще го познаем.
към текста >>
Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието
на
учението и литературата
на
възхода и да посоча онова място,- което беседите
на
Учителя
заемат
в тези литература.
Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух. Източната школа работи със знанието и методите прилагани при инволюцията, които са несъвместими и даже вредни в процеса на еволюцията. А западната школа работи със знанието и методите, които сега се внасят в живота и които са в хармония със законите и условията в настоящия момент на развитието. И когато изнасяме различието, което съществува между тези две школи, това не трябва да се тълкува като враждебно отнасяне към едната или другата, но само за изясняване на отношенията, които съществуват между тях и тяхната роля в човешкото развитие. В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция.
Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието
на
учението и литературата
на
възхода и да посоча онова място,- което беседите
на
Учителя
заемат
в тези литература.
За да разберем правилно мястото на беседите в окултната литература, трябва да видим, как е вървяло развитието на Божественото учение в развоя на бялата раса и заедно с това и на литературата на това движение. Според Учителя, в развитието на балата реса, Всемирното Братство е изпратило последователно четири клона, които са били и са центрове и огнища на културата и светлина за епохата, в която са работили и работят. Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени. Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите.
към текста >>
Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила
на
гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни
пари
, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие
на
което тези водни
пари
, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци.
Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества. Горите спомагат и по други начин за увеличение плодородието на почвата, а именно чрез благотворното им влияние върху валежите. От направените наблюдения и изучавания е констатирано, че те указват влияние върху по-правилното и равномерно разпределение на дъждовете и снеговете. И наистина, в горите дъждовете са по-чести, по-продължителни, обаче не така поройни, както в обезлесените места. Поради по-честите дъждове, които се забелязват да падат в горите, създадено е поверие, че горите имат свойство да привличат дъждовете.
Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила
на
гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни
пари
, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие
на
което тези водни
пари
, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци.
По този начин, горите увеличават поддържат водите в изворите, езерата и блатата и ред други вододайни места, Ако да не беше гората, то всички посочени вододайни места, биха намалили или съвсем изгубили водите си. Ето защо ако търсим причината за летните суши, които през последните години често ни спохождат, то като такава, трябва да се посочи поголовното обезлесяване. Гората е живата броня, която успешно се бори, против най-страшната природна стихия „пороите“, които са в състояние за няколко часа да унищожат стотици хиляди декара плодородни полета. Не по-малко е значението на гората и върху климата на дадена страна. Тя се явява, като регулатор на влагата, топлината и ветровете, смекчава силните студове и ветрове, намалява летните горещини и зимни студове и с това прави климата по-благоприятен, както за животинския, така и за растителния мир.
към текста >>
92.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота
на
хората, това са
парите
; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без
пари
може.
ТЪ ни дават от своето изобилие, учейки ни същевременно и ние да бъдем разумни като тях и готови за разумна жертва за великото дело на космичното творчество. Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване.
Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота
на
хората, това са
парите
; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без
пари
може.
че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек.
към текста >>
че
парите
са злото в съвременния живот и пр.
Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване. Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може.
че
парите
са злото в съвременния живот и пр.
Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек. В човека има нещо неразумно.
към текста >>
Но и живеят с
пари
, градят къщи, и си служат навсякъде с
пари
.
Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване. Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр.
Но и живеят с
пари
, градят къщи, и си служат навсякъде с
пари
.
Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек. В човека има нещо неразумно. Той не разчита на своята разумност.
към текста >>
Действително, може да се живее и без пери, но
парите
да се заменят с нещо друго.
Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване. Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари.
Действително, може да се живее и без пери, но
парите
да се заменят с нещо друго.
Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек. В човека има нещо неразумно. Той не разчита на своята разумност. Човек всякога трябва да разчита на първата мисъл, която идва в ума му.
към текста >>
Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в
парите
, пито вън от нас, по злото седи в самия човек.
Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица.
Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в
парите
, пито вън от нас, по злото седи в самия човек.
В човека има нещо неразумно. Той не разчита на своята разумност. Човек всякога трябва да разчита на първата мисъл, която идва в ума му. Тази мисъл се развива като едно зрънце. Щом този мисъл узрее, тя постепенно се оформява.
към текста >>
Ако тези
пари
биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат!
То си има свое приложение. Христовата любов е приложима. Какво коства на човека да приложи това учение? Какво коства на една държава от 10-20 милиона жители да направи къщи за всички хора? Сега Англия харчи около 13 милиарда английски лири, за своето ново въоръжение.
Ако тези
пари
биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат!
И сегашните народи като се въоръжават и те не знаят защо правят това. Ако тези 13 милиарда английски лири биха се употребили за направата на къщички от по две стаи и кухня, за хората нямаше да има тази мизерия, която днес съществува. Сега там хората се поощряват да се женят, да раждат деца. Няма нужда от много деца. Едно — две деца са достатъчни.
към текста >>
Кирил Княз Преславски полк, който
заемаше
Сеховската позиция
на
южния фронт, пред гр. Гевгелий.
Може да излъчва от тялото си статично електричество с няколко стотин волта напрежение и то при заряд от няколко микроампера. Сутрин неговите способности са по-големи, отколкото вечер. Сега той ще прави опити — дали това електричество не би могло да се използва за лечебни цели. СЪНЯТ В ОКОПА Истинска случка „Служих като подофицер в 20 пех. Добруджански на Н. В.
Кирил Княз Преславски полк, който
заемаше
Сеховската позиция
на
южния фронт, пред гр. Гевгелий.
Към крея на 1918 година, бях на почивка с взвода във вторите окопи. Всички бяхме в пълна бойна амуниция, понеже очаквахме нападение. Една нощ, страшно изморен, заспах в окопа. По едно време, сигурно вече беше полунощ, сънувах следния сън: Движех се по тясната пътека, която водеше към другата част на позицията, сам. На едно место се появи една тъмна сянка, която колкото се приближаваше към мене, ставаше все по ясна, докато най сетне се спре до мене.
към текста >>
93.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако вземем и разпрострем капилярните съдове
на
човека, които служат за кръвообращението, те ще
заемат
едно пространство от 160 хиляди километра.
Те са резултат на налягането, в което живеем. За да се образува една човешка мисъл, за да се образува едно благородно човешко чувство, изисква се много голямо налягане. Според нас, колкото налягането е по-голямо, толкова и разумност та е по-голяма и колкото налягането е по-малко, толкова и разумността е по-малка. Вземете предмети като камъните и пр. — у тях няма страдание, понеже налягането е много малко; но върху човека налягането е голямо.
Ако вземем и разпрострем капилярните съдове
на
човека, които служат за кръвообращението, те ще
заемат
едно пространство от 160 хиляди километра.
Знаете ли какво голямо пространство е това? ,Четири-пет пъти да опаше цялата земя. Това показва каква голяма разумност е вложена в устройството на човека. От тези капилярни съдове зависи здравословното състояние, радостта и веселието на човека. Когато капилярните съдове се разширяват, човек е радостен и весел, а когато се стесняват, човек боледува и е неразположен.
към текста >>
Банкерът Фроасар, от
Париж
не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство.
Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого. Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е искала да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде. Едва по-късно това се разчуло и тогава Берта Боаняр станала известна по-нашироко. На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде. Така, към нея се обръща един банкер, който искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление“.
Банкерът Фроасар, от
Париж
не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство.
Станало ясно. че той, желаейки да бъде приет за слуга, е мислел впоследствие да убие банкера и да го обере — нещо, което сам признал при разследването му. След този случай, започнали да се интересуват за това момиче всички, та дори и официалната власт. Тя наскоро сполучила да покаже следите, които са довели до разкриването на едно доста заплетено престъпление в Хаар. По нататък Берта открила един план за убиването на един осигурен и то само от ръкописа на човека, който приготвил този план.
към текста >>
94.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което е най-ценно, това, което не може да се купи с никакви
пари
, с никакви земни богатства, ни се предлага даром.
Пампоров Славяни (стих.) – С. Петков Караман и Котаран (басня) – Дядо Благо На Слънце! Животът, лишен от слънце, е живот без смисъл, живот без съдържание. И ако днес има много хора, за които животът е изгубило своя смисъл, причината за това е тази, че те са прекъснали връзката си с извора на живота — със слънцето. Животът, великият Живот, тече в буйна и мощна река, разливайки се изобилно навсякъде, предлагайки се безвъзмездно на всички.
Това, което е най-ценно, това, което не може да се купи с никакви
пари
, с никакви земни богатства, ни се предлага даром.
Как другояче да наречем, освен глупци и безумни, тези, които умират от глад и жажда, а не протягат ръка да вземат храната и питието, които се намират до тях? Съвременните хора са такива глупци и безумна. Те умират от липса на живот, когато животът е до тях. Те страдат от недоимък, когато преизобилието е при тях. А нужно е само да станат, да посегнат и да вземат.
към текста >>
Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна,
неосезаема
, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан
на
великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища
на
живота.
Всеки може да вземе толкова, колкото пожелае и —колкото може да носа. Всекиму се дава, - не се държи сметка за никого. А това, което се дава, е чисто злато, много, по ценно от земното, — слънчево злато, което, изобщо, не може да се оцени. Който е жаден за живот, за истински живот, да не спи много, — да остави многото сън за есента и зимата, или, поне, да си легне рано, за да има време да се наспи до зори. Който е жаден за живот, да стане сутрин рано, преди още зората на изток да се е напълно разпукнала, преди още денят да е навлязъл напълно в царството си.
Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна,
неосезаема
, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан
на
великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища
на
живота.
* Обновяващата сила на слънцето, казва Учителят, е най-могъща през пролетта, от 22 март до 22 юни. Тогава земята, заедно с всички живи същества, които са на нея, е много по-отрицателна по отношение на слънцето и затова с много по-голяма жажда възприема неговите енергии, отколкото през останалите годишни времена. Същото нещо се отнася и до денонощието, което може. да се вземе като една малка година или обратно. Това, което е пролетта за годината, това същото е утрото за денонощието.
към текста >>
Щерев,
Париж
Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник
на
живот и красота!
Тия които желаят могат да посветят тия 3 минути също сутрин, обед и вечер. Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо. В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света. Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това. Съобщава: А.
Щерев,
Париж
Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник
на
живот и красота!
Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват. Живота замира. Вехнат цветята, съхнат тревите; като сухи и мъртви стърчат обезлистените клони на дърветата. Настъпва зима. Леден мраз сковава земята.
към текста >>
95.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без
пари
да го прави.
Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин.
Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без
пари
да го прави.
Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си. Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата.
към текста >>
Ти трябва да се
заемеш
в изправянето им.
С два крака, две ръце, които с нищо не се изплащат. И след всичко това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така ти си един беден човек, който не говори истината. Сега аз бих могъл да изнеса още много факти, но не искам, защото могат до се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота: Когато виждам, че някои хора грешат много, аз си казвам на себе си: слушай, ти си причина за тези неща.
Ти трябва да се
заемеш
в изправянето им.
И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: ти си причина и за доброто в света. И едното и другото положение нося. Това е пра-вилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. А вие мислите точно обратното: като дойде доброто в света.
към текста >>
До днес то изживяваше своето детство, и стоеше
на
заден план
на
историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и
заема
вече главна роля не историческата сцена.
Но по близката задача на християнството е да изгради братството между народите. Това е задачата, която славянството ще реализира, прилагайки християнството в живота. Славянството сега приема Христовия импулс, и има великата мисия да изгради братството между народите, като се положат по такъв начин основите на бъдещата култура, в която ще се постигне и великата мисия — безсмъртието на човечеството. Тъй че християнството е в началото на своята велика мисия — проникване на любовта в живота. И славянството постепенно се подготвя за великата мисия, която му е предначертана.
До днес то изживяваше своето детство, и стоеше
на
заден план
на
историческата сцена; но днес то е вече възмъжало, и
заема
вече главна роля не историческата сцена.
Западно-европейската култура, която прие първата чест на христовия импулс. имаше подготвителната мисия — да оформи човека като личност. де го направи способен да мисли и да действа по вътрешен подтик — по свободна воля. Тези задача е вече завършена и са подготвени условията за втората част но великия импулс да се приеме от човечеството. Този импулс, както казах, има за задача да направи човека безсмъртен.
към текста >>
Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се
заемат
за неговото реализиране.
И когато ни се проповядва „ново учение“ вън от християнството, това значи съзнателно да се пречи на великото дело на любовта. Но кой може да спре силния в неговия път? Кой би; по-пречил на любовта да проникне в човешките сърца — никой. Затова напразни са усилията на всички, които искат да отбият импулса на Христа. Защото той не е външен, но засега дълбоко човешкото съзнание, засега дълбоко човешкото сърце и човешката душа и ги подготвя да направи човека безсмъртен.
Христовия импулс днес вече се приема от хората с пробудено съзнание, и те се
заемат
за неговото реализиране.
И всичкия онзи идеен, културен и духовен живот, който се развива днес в Европа, се развива под влиянието на този импулс. Всички духовни и културни движения, в по-голяма или по-малка степен, са изразители и носители на този импулс. Под този импулс се роди руското боготърсителство,— Толстой, Соловьов и др., полския месианизъм, под него се развива и мощното духовно движение в България ръководено от Учителя П. Дънов. което има за задача да даде всички методи, които са необходими за реализиране на християнството в днешно време, с оглед на бъдещето. Под този импулс се развиват и работят и всички идейни и духовни движения по цялата земя.' Мнозина ще кажат, че ученията.
към текста >>
96.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти влизаш в света, но ако не разбираш силата
на
парите
, ти и там може да се удавиш.
Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. Запример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плаваш. Ако не знаеш да плаваш, ти непременно ще се удавиш.
Ти влизаш в света, но ако не разбираш силата
на
парите
, ти и там може да се удавиш.
Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат.
към текста >>
Парите
развращават човека.
Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. Запример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плаваш. Ако не знаеш да плаваш, ти непременно ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силата на парите, ти и там може да се удавиш.
Парите
развращават човека.
После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Сиромашията е пробния камък, чрез който човек познава хората.
към текста >>
Различни положения и служби ще
заемат
хората, но при всичките си отношения, те трябва да се споразумя ват, да знаят че са служители
на
един велик закон в света.
За да ви върви в живота, кажете си: Бог ме е изпра-тил на земята, дал ми е отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа която започвам ще върви защото е Божествена. Тя не може да не върви. Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека каже, че ще живее добре, че може да се разбира с жена си. Не е въпроса само да предприемате една работа, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете.
Различни положения и служби ще
заемат
хората, но при всичките си отношения, те трябва да се споразумя ват, да знаят че са служители
на
един велик закон в света.
Каквото и положение да си представиш в ума, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Защото законът е следният, това което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това което най-малко искаш, от което се страхуваш, да не ти дойде до главата, и то ще дойде. Затова турете в ума си положителната мисъл: Не сме ние, които ръководим света.
към текста >>
Каквото и положение да си представиш в ума, да си готов да го
заемеш
, да влезеш в това положение.
Тя не може да не върви. Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека каже, че ще живее добре, че може да се разбира с жена си. Не е въпроса само да предприемате една работа, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Различни положения и служби ще заемат хората, но при всичките си отношения, те трябва да се споразумя ват, да знаят че са служители на един велик закон в света.
Каквото и положение да си представиш в ума, да си готов да го
заемеш
, да влезеш в това положение.
Да не те е страх. Защото законът е следният, това което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това което най-малко искаш, от което се страхуваш, да не ти дойде до главата, и то ще дойде. Затова турете в ума си положителната мисъл: Не сме ние, които ръководим света. Чрез своята любов, чрез своята мъдрост, чрез своята истина и сила Бог е определил нещата.
към текста >>
97.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една наука може да
заема
по-високи области, по високи центрове у човека, но това не значи, че тя е по-висока от останалите, Има известни центрове в мозъка, както и известни органи в човешкия организъм, които
заемат
по-високо място от останалите, но това още не значи, че останалите центрове и органи нямат никакво значение.
Ако църквата, в която ходите вие, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат святи за вас. Ако вашата служба, ако вашата наука са святи за вас, по същия начин гледайте и на службите и науката на другите хора. В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство. Всички тия науки и изкуства използват силите на природата. В това отношение вие не можете да кажете, че една наука има преимущество пред друга.
Една наука може да
заема
по-високи области, по високи центрове у човека, но това не значи, че тя е по-висока от останалите, Има известни центрове в мозъка, както и известни органи в човешкия организъм, които
заемат
по-високо място от останалите, но това още не значи, че останалите центрове и органи нямат никакво значение.
Нима онези клетки, които живеят в краката, нямат почтено място? Ако всички клетки биха отказали да вършат функцията на краката, какво би станало тогава с човешката глава? Като знаете това, вие трябва -да се пазите да не изпадате в заблуждението да делите нещата на важни и маловажни. Едно трябва да знаете — че всички неща, които ангажират вашето съзнание, са еднакво важни за вас, а също така и еднакво полезни. На всяка мисъл вие трябва да отдадете съответното място, което й подобава.
към текста >>
Пари
имаш, недоволен си, че малко.
Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон. Природата сега се е заела да ни преподава. Тя идва при нас и започва да ни преподава първите си уроци. Например, ти си недоволен от живота.
Пари
имаш, недоволен си, че малко.
Жена имаш, недоволен си и от нея. Защо? — казваш, че имало по-красиви жени от твоята. Деца имаш, и от тях си недоволен. Защо? — Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш, но и от тях си недоволен, че не били много добри.
към текста >>
Някои хора може да
заемат
долна, посредствена роля, но какво ще правят?
— Не зная, аз трябва да го опитам. — Дойдеш. ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре. За мене животът представя една пиеса, която е много добре написана и актьорите й са много разнообразни. Всеки човек учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни както трябва.
Някои хора може да
заемат
долна, посредствена роля, но какво ще правят?
Те трябва да изиграят ролята си, била тя важна, почтена, или непочтена. Каквото и да правите, каквато и роля да ви се даде, вие все трябва да я изиграете. Да речем, всички важни роли са заети. Какво ще правиш? — Ще вземеш някаква роля, защото без роля е още по-лошо.
към текста >>
Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в
парите
.
Но сам той не е поет, но в пиесата е писано че е такъв. Някой разсъждава философски, без да е философ. Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който живеете. Онези истински педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да се не стреми към богатство, да не краде.
Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в
парите
.
Като забогатеят хората било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата на парите. Престъплението седи не толкова в открадването на парите, колкото във вярата в парите. На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят.
към текста >>
Като забогатеят хората било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата
на
парите
.
Някой разсъждава философски, без да е философ. Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който живеете. Онези истински педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да се не стреми към богатство, да не краде. Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в парите.
Като забогатеят хората било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата
на
парите
.
Престъплението седи не толкова в открадването на парите, колкото във вярата в парите. На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление.
към текста >>
Престъплението седи не толкова в открадването
на
парите
, колкото във вярата в
парите
.
Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който живеете. Онези истински педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да се не стреми към богатство, да не краде. Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в парите. Като забогатеят хората било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата на парите.
Престъплението седи не толкова в открадването
на
парите
, колкото във вярата в
парите
.
На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва.
към текста >>
На
небето не съдят хората за
пари
.
Това е старият живот, в който живеете. Онези истински педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да се не стреми към богатство, да не краде. Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в парите. Като забогатеят хората било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата на парите. Престъплението седи не толкова в открадването на парите, колкото във вярата в парите.
На
небето не съдят хората за
пари
.
На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност.
към текста >>
Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от
парите
, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят.
Не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата в парите. Като забогатеят хората било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата на парите. Престъплението седи не толкова в открадването на парите, колкото във вярата в парите. На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува.
Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от
парите
, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят.
Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност. Тогава вече идват изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложите ли вярата си и упованието си в парите, грехът вече ви следва Къде е погрешката в един дом?
към текста >>
Но, ако започне да вярва в откраднатите
пари
, престъплението вече го следва.
Престъплението седи не толкова в открадването на парите, колкото във вярата в парите. На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление.
Но, ако започне да вярва в откраднатите
пари
, престъплението вече го следва.
Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност. Тогава вече идват изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложите ли вярата си и упованието си в парите, грехът вече ви следва Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини.
към текста >>
Докато вие туряте и най-малката мисъл
на
упование в
парите
и почнете да разчитате
на
тяхната сила, а не
на
оная същина, която седи зад
парите
, вие вече подлежите
на
отговорност.
На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва.
Докато вие туряте и най-малката мисъл
на
упование в
парите
и почнете да разчитате
на
тяхната сила, а не
на
оная същина, която седи зад
парите
, вие вече подлежите
на
отговорност.
Тогава вече идват изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложите ли вярата си и упованието си в парите, грехът вече ви следва Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом.
към текста >>
Та, вложите ли вярата си и упованието си в
парите
, грехът вече ви следва Къде е погрешката в един дом?
Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност. Тогава вече идват изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе.
Та, вложите ли вярата си и упованието си в
парите
, грехът вече ви следва Къде е погрешката в един дом?
Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас да види, какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, поради което подлежат на отговорност.
към текста >>
Ти, човекът, за толкова
пари
ли си?
Всеки човек има едно вътрешно чувство, на което може да разчита. Не се смущавайте. Съвременните хора се смущават повече, отколкото трябва. Каквото и да ви се случи, турете го настрана. Че някой ви обрал, взел 20, 30, 50, 100, 200 хиляди лева, какво от това?
Ти, човекът, за толкова
пари
ли си?
Че вие разполагате в себе си с един грамаден капитал. Само тялото, което имате, струва повече от 250 милиарда английски лири! Ако се страхувате за някакви си 100,000 лева, питам: къде ви е вярата тогава? Ние, дребните хора на земята, казваме: Какво ще правим? Ще умрем гладни!
към текста >>
Ще остане ли ням зрител, оная интелигентна маса, и не трябва ли вече тя да се
заеме
да просвещава обществото в истината?
На съвременните народи днес е нужна повече разумност и трезвост, за да видят малко по-далеч и да могат да излязат от това хипнотично състояние в което са попаднали от векове. На тях е нужна повече светлина и мъдрост, за да могат да се отърват от веригите на човекоубийството и заблудата. На тях е нужно освобождение от фалшивото за да могат да проявят помежду си обичта, за да могат да приложат взаимопомощта, без които е невъзможно културен напредък и излизане от днешното хаотично състояние. Желязната култура днес е в раздвижване. Влиянието на Марс — на тоя кръвожаден бог и любител на кръвопролития — се засилва.
Ще остане ли ням зрител, оная интелигентна маса, и не трябва ли вече тя да се
заеме
да просвещава обществото в истината?
Не е ли, това, неин дълг, да разсее заблудата от мозъците им? За да има мир и благоденствие, трябва всички човеци да говорят за мира, трябва всички да станат миролюбци — синове на новата култура, синове на Обичта! Аз искам! Аз искам да запаля в сърце си пламък! Да се запали, да изгори и то да се стопи, Защото не сърце — в гърди ми бие камък Отровна там змия под този камък спи.
към текста >>
Последната
парира
от 0,3 до 10 сантиметра, следователно, намира се
на
границата между инфрачервения цвят и най-късата херцово вълна.
По-долу ние ще докажем, че това наистина е така. Компетентните учени заявяват, че, пропорционално на радиоактивността на почвата, гама лъчите имат по-малка или по-голяма сила, но са еднакво разпределени във всички посоки и неделими. Следователно, тук се отваря широко поле за научни изследвания. Съществуването на тези лъчи е безсъмнено, защото има много убедителни доказателства. Германският физик д-р Доблер и австрийският инженер Байхл са успели, независимо един от друг и почти едновременно, да фотографират тези лъчи и да определят дължината на вълните им.
Последната
парира
от 0,3 до 10 сантиметра, следователно, намира се
на
границата между инфрачервения цвят и най-късата херцово вълна.
Освен това те са могли да изследват тяхното електромагнитно естество. След това инженер С. Фужернехт успя да построи измервателен апарат, който пълно и точно отбелязва тези лъчи с точки и линии на ивица хартия. Този апарат, който, за съжаление, още не се намира за продан, е изпитан от професор Вагнер от Щутгарт, от професора по геология Хенниг, в Тюбингел и от професор Д-р Крафт, рентгенолог в Щутгарт, които констатираха, че той заслужава доверие. Тези лъчи са били забелязани дори на 1400 м.
към текста >>
Петко откъсна очи от
парите
и изгледа човека. Чудно!
От друго съкровище се нуждаят хората. Съкровище, което е най необходимо за щастието и свободата в живота. Човека замълча. Той спря поглед на иманяря. Гледаше неговото лице, а виждаше и в сърцето, и в душата му.
Петко откъсна очи от
парите
и изгледа човека. Чудно!
Той жадуваше това съкровище от много годни. Той остави дом, семейство; той изгуби много години, много средства и труд, за да открие тия пари, И беше решил, че ако не ги открие, ще се самоубия. А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото парите; повече. Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно! — Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице.
към текста >>
Той остави дом, семейство; той изгуби много години, много средства и труд, за да открие тия
пари
, И беше решил, че ако не ги открие, ще се самоубия.
Човека замълча. Той спря поглед на иманяря. Гледаше неговото лице, а виждаше и в сърцето, и в душата му. Петко откъсна очи от парите и изгледа човека. Чудно! Той жадуваше това съкровище от много годни.
Той остави дом, семейство; той изгуби много години, много средства и труд, за да открие тия
пари
, И беше решил, че ако не ги открие, ще се самоубия.
А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото парите; повече. Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно! — Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице. — Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно. Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище!
към текста >>
А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото
парите
; повече.
Той спря поглед на иманяря. Гледаше неговото лице, а виждаше и в сърцето, и в душата му. Петко откъсна очи от парите и изгледа човека. Чудно! Той жадуваше това съкровище от много годни. Той остави дом, семейство; той изгуби много години, много средства и труд, за да открие тия пари, И беше решил, че ако не ги открие, ще се самоубия.
А сега гледаше тоя странен човек с повече обич, отколкото
парите
; повече.
Жадуваше неговите слова, отколкото всичките съкровища на земята. Чудно! — Кой си ти, попита Петко, не снемайки очи от светлото и красиво лице. — Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно. Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище! Да обичаш всички и всичко — това е най-ценното съкровище на земята!
към текста >>
98.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Често хората
заемат
в света едно неустойчиво положение, защото са изгубили равновесието си.
Обаче, философски погледнато, животът не е произлязъл от никъде. Ако приемем, че е произлязъл от нещо, трябва да знаем от какво именно е произлязъл. В дадения случай, вие не трябва да искате да знаете всичко. Това не е необходимо. Обаче, има в съвременния живот неща важни, които трябва да се изучават.
Често хората
заемат
в света едно неустойчиво положение, защото са изгубили равновесието си.
А при такова нарушаване на равновесието може да стане непредвидена катастрофа. Животът е съпоставен от ред неща, които трябва добре да се разбират. Не се ли разбират, животът става тежък. Обикновените хора казват: аз вярвам в Бога. Така всеки може да каже.
към текста >>
Ако някой те обича, ти трябва да знаеш дали те обича заради самия тебе, или за знанието ти, или за
парите
ти, или за силата ти, или за нещо друго.
Защото реалността никога не произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките. Следователно, всяко знание, с което ти не разполагаш в даден случай, то е сянка на живота. Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, една реалност. А ти трябва да знаеш, дали нещата са реални или не.
Ако някой те обича, ти трябва да знаеш дали те обича заради самия тебе, или за знанието ти, или за
парите
ти, или за силата ти, или за нещо друго.
В какво се заключава работата на един певец, който е пял цели 30 години? Какво е допринесъл на света? От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика, този певец е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура. В това отношение, всички певци са пионери на бъдещата култура. Сегашният живот е определен от певците на миналото.
към текста >>
Триумфалната арка в
Париж
; 2.
Ефремов, и прати 45 лв. до редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2. София. Брой 1 на „Свят и Наука“ год. V. излезе на 15 септември със следното съдържание; 1.
Триумфалната арка в
Париж
; 2.
Как се изучават дълбините на морето; 3 Бележити люде, Джек Лондон; 4. Храбростта на една телефонистка, разказ; 5. Хората, които са пожертвали живота си, за да изучат Африка. Язва в стомаха, ревматизъм, водата като лекарство и много други полезни съвети ще намерите в първия брой на десетата юбилейна година на сп. „Природен лекар“.
към текста >>
99.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с
пари
, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече,
на
своите материални блага, които смета като източник
на
своето добруване,
на
своето щастие.
Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние.
Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с
пари
, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече,
на
своите материални блага, които смета като източник
на
своето добруване,
на
своето щастие.
Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството. Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот. Туй явление се наблюдава, както в личния, така и в обществения живот. Едно лудо надпреварва-не, блъскане; една безпощадна борба, както между отделни индивиди, така и между цели народи.
към текста >>
П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат
пари
в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа.
Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна! Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов! Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем! П. Г.
П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат
пари
в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа.
Не бяха времена тогава. Мъртви пари. А ония там, от градовете не се шегуваха. Дадеш, хиляда, гледаш след година, две, хиляда и половина ти дадат. Малко ли бяха банките, които бяха в услуга на всички, такива, които имаха скътани пари за черни дни?
към текста >>
Мъртви
пари
.
Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов! Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем! П. Г. П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа. Не бяха времена тогава.
Мъртви
пари
.
А ония там, от градовете не се шегуваха. Дадеш, хиляда, гледаш след година, две, хиляда и половина ти дадат. Малко ли бяха банките, които бяха в услуга на всички, такива, които имаха скътани пари за черни дни? Колко бяха тия на бай Миньо, никой не знаеше. Богати бяха!
към текста >>
Малко ли бяха банките, които бяха в услуга
на
всички, такива, които имаха скътани
пари
за черни дни?
П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа. Не бяха времена тогава. Мъртви пари. А ония там, от градовете не се шегуваха. Дадеш, хиляда, гледаш след година, две, хиляда и половина ти дадат.
Малко ли бяха банките, които бяха в услуга
на
всички, такива, които имаха скътани
пари
за черни дни?
Колко бяха тия на бай Миньо, никой не знаеше. Богати бяха! . . . Хорската приказка нямаше мера. Стискат се цел живот, като с девет възела, дето се рекло, пара от ръка не пущат без да знаят, где ще иде и колко донесе.
към текста >>
И
паричките
могат да идат.
Но туй което имаше сбрано, то си остана у него, близо до окото и ръката му. Въртя го, стиска, стана веднъж бай Миньо ще върви в града. Нощес сънувал лош сън, разбойници го обрали, мир си не намерил до сутринта. Защо ще ги държи в къщата си? Виж, че се запалила плевнята му, от там и къщата му.
И
паричките
могат да идат.
Знае ли човек! Всичко става! Че не бяха и малко! Бай Миньо сам ги знаеше. Какво да прави?
към текста >>
Хем запазени
пари
, хем ще се удвоят един ден.
Сега ще станат повече. Лошо ли ще бъде? Оттатък Загорци, в града ще иде. В банка! На сигурно место!
Хем запазени
пари
, хем ще се удвоят един ден.
— Остави се от този мерак, — дума му Миньовица. Толкова години, какво е станало, та сега?! Не слуша никого той. На другия ден още името му беше записано в големите книги на една голяма градска банка, която плащаше най-добрата лихва. Потрива си бай Миньо ръцете, здрависва се с касиера и с директора и самоуверено и гордо се запътва за село.
към текста >>
Едно време, като речеш от банка в
заем
пари
да
заемеш
, вратите ти отваряха, думата
на
две не правеха.
Волът ми падна и умре оня ден, нали знаеш? Сиромашия брате, на него цяла къща беше увиснала. Дойдох тук в банката дано ми отпуснат някоя пара А то какво? Изхокаха ме. „Нема“, рече касиерът постъпления, отде да ги вземем?
Едно време, като речеш от банка в
заем
пари
да
заемеш
, вратите ти отваряха, думата
на
две не правеха.
— Харно време беше! Наши хора управляваха. А, сега? Пази Боже! Пусти да му опустеят банките и те неверни станаха!
към текста >>
Завлекли сума ти
пари
на
бедни вдовици, сираци и чиновници.
Върна се в село по вечеря. — На добро место ги оставих, дума в къщи, лягай и спи до сутринта без да трепнеш. Няма лош сън, няма ставане посред нощ. До кога? Не беше се минало седмица, когато в село се чу, че във втората столица, голяма и стара банка фалирала.
Завлекли сума ти
пари
на
бедни вдовици, сираци и чиновници.
Отидоха та се не видеха. Щели да ги садят, та поне двадесет на сто да им върнат. Я бъде, я не! Слуша бай Миньо, око му не трепва на вид, но змия го захапа под лъжичката. Замисли се и тревожно се пита: „Що ли ще стане?
към текста >>
Свят, плъпнал за
пари
, под дърво и камък ги търсят, дръж ги
на
възел !
Слуша бай Миньо, око му не трепва на вид, но змия го захапа под лъжичката. Замисли се и тревожно се пита: „Що ли ще стане? “ — Сега не му е времето да мислиш. Да си мислил тогава, преди да го дадеш. Нали ти рекох аз?
Свят, плъпнал за
пари
, под дърво и камък ги търсят, дръж ги
на
възел !
Не рачи!.. Свърши се сънят. Върти се на ляво, върти се на дясно, паричките му все пред очите. А, а — ще му ги вземат. Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде.
към текста >>
Върти се
на
ляво, върти се
на
дясно,
паричките
му все пред очите.
Да си мислил тогава, преди да го дадеш. Нали ти рекох аз? Свят, плъпнал за пари, под дърво и камък ги търсят, дръж ги на възел ! Не рачи!.. Свърши се сънят.
Върти се
на
ляво, върти се
на
дясно,
паричките
му все пред очите.
А, а — ще му ги вземат. Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде. — Къде? — пита го Миньовица. — Трай си жена, — ще ида да си прибера имането, тая работа не става тъй, да ми е мирна главата, под моя по-крив да бъдат те.
към текста >>
Не са само твоите
пари
!
Но там му отговорили: „Не можем сега. Най-малко шест месеца след внасянето. Къде се е чуло и видело такова нещо? Бъди спокоен, бай Миньо! Цяла околия знае, що за банка е и ни имат доверие.
Не са само твоите
пари
!
. . . Връща се той в село, но нещо му е скършено. Мир няма. Защо му отказаха? Защо не ги дават?
към текста >>
И цели шест месеца живя горкият човек, като
на
тръне,
на
парила
.
Мир няма. Защо му отказаха? Защо не ги дават? Не е чиста работата . . .
И цели шест месеца живя горкият човек, като
на
тръне,
на
парила
.
Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен. Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка.
към текста >>
Плаче за
парите
си, събрани с труд и мъка.
И цели шест месеца живя горкият човек, като на тръне, на парила. Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен. Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му.
Плаче за
парите
си, събрани с труд и мъка.
Нека рекат: „Стиснат.“ Той сам си знаеше. И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало. Свърши се! Банката ликвидира. Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата.
към текста >>
На
другата седмица, законна ликвидация и
паричките
на
бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други.
Свърши се! Банката ликвидира. Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата. Тълпа от нещастници задръстваше улицата. Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре.
На
другата седмица, законна ликвидация и
паричките
на
бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други.
Голема лихва плащаше тая банка!!. — Има ли отсега нататък живот? И защо ми е той? Гол като тояга останах. Не се живее, брате!
към текста >>
За
парите
, за имането душата си ще дава.
— отчаян бай Миньо думаше на себе си. Причерня му пред очите. Черна и тежка мъка го налегна, да умре, да потъне в земята, че да свърши, да видят ония поразии! . . . Стои една вечер бай Миньо до яза, а, а да се хвърли вече в дълбокия вир на буйната река.
За
парите
, за имането душата си ще дава.
Не ще да живее. Дига ръка „Отче наш“ да си прочете и изведнъж гледа той, гледа и на очите си не вярва. Пред очите му везни. Слага някой на едното блюдо цялото му имане, както си го знаеше той в големия вързоп, а на другото „душата ти“ — дума му някой. Гледа той, тежи тая душа, блюдото не мърда, сякаш заковано е на земята, а имането му, като прашинка, да духнеш ще литне.
към текста >>
100.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако някой мине покрай касата
на
един богат човек и си помисли: да имах тия
пари
щях да живея добре.
Други пък се молят, искат Господ да прости прегрешенията им. Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш.
Ако някой мине покрай касата
на
един богат човек и си помисли: да имах тия
пари
щях да живея добре.
Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме.
към текста >>
Щом помисли за
парите
в касата, този човек е близнал вече от плодовете
на
дървото за познаване
на
доброто и злото.
Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре.
Щом помисли за
парите
в касата, този човек е близнал вече от плодовете
на
дървото за познаване
на
доброто и злото.
Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното.
към текста >>
Той се е заразил вече от него За
пари
човек не може да се почита.
Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре. Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Той се е заразил вече от него За
пари
човек не може да се почита.
Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите.
към текста >>
След това
заемете
се с новото.
Бог присъства в онзи човек само, в когото умът, сърцето, духът и душата са пробудени. Всички ония, които имат непокварен ум и непокварено сърце са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Като се върнете дома си, вие трябва да се очистите. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, щом им простите, вие сте се очистили.
След това
заемете
се с новото.
Новото седи в следното: умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с Любов. Пътят на любовта е нагоре. Вие говорите за обичта, но това, което наричане обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта.
към текста >>
Когато употребяваме думата „аз“, аз мисля, че
заемам
еди-какво си обществено положение,че съм се родил еди-де-си, че съм
на
еди-колко-си години, че имам еди-каква-си дреха, че съм оня същия, който преди една седмица говорих
на
това същото место.
Нали в процеса на сравнението трябва и двете представи едновременно да се мислят, едновременно да присъстват в нашето съзнание. Ето това комбиниращо нещо философите наричат душа. Друг аргумент, който се привежда в подкрепа за съществуването на душата, то е тъждеството на нашето „аз“, на нашата личност. Но какво нещо е „аз“ и какво трябва да се разбира под тъждество на личността? За да отговорим на това, нека се попитаме: какво мислим, когато употребяване думата „аз“.
Когато употребяваме думата „аз“, аз мисля, че
заемам
еди-какво си обществено положение,че съм се родил еди-де-си, че съм
на
еди-колко-си години, че имам еди-каква-си дреха, че съм оня същия, който преди една седмица говорих
на
това същото место.
Ако речех да продължа разсъжденията си на същата тема, аз бих си спомнил за своето детинство и бих констатирал, че аз съм същия, който преди еди-колко-си години се учих еди-де-си, прекарах детинството си еди-де-си и т. н. Това е то моето „аз“, моята „личност“. За тъждество на личността ние считаме това обстоятелство, че аз отъждествявам моето сегашно „аз“, с онова „аз“, което имах преди много години. Между тях в действителност има разлика. Наистина, когато аз бях дете, като употребявах думата „аз“, мислех съвсем друго, отколкото когато сега употребявам тая дума.
към текста >>
Дърваринът както се карал и викал от възмущение високо, бай Ради отива при него и му казва: — А бе ти, като се караш преброи ли добре
парите
си?
Един господин подарил една кола дърва за 340 лв., обаче след като дърваринът разтоварил дървата. той вместо 340 лв. дава му 320. Дърваринът се възмущава, почнал да се кара и да иска още 20 лв. Господинът се скрил някъде.
Дърваринът както се карал и викал от възмущение високо, бай Ради отива при него и му казва: — А бе ти, като се караш преброи ли добре
парите
си?
— Разбира се да, иначе защо ще се карам, отговорил дърваринът. — Ти си ги погрешно чел. Дай аз да ги прочета. Дърваринът му ги дава. Обаче бай Ради сложил предварително в ръката си 20 лв.
към текста >>
Той, обаче, отказва да му е дал
пари
.
Обаче бай Ради сложил предварително в ръката си 20 лв. и като ги прочел, излезли точно 340 лв. Дърваринът се изчервил и си отминал сконфузен. мислейки, че сам той е виновен. Господинът разбрал как стои работата и отишъл при бай Ради да му даде 20 лв.
Той, обаче, отказва да му е дал
пари
.
Отстранил се, но после пак се връща. Нещо отвътре не му дава спокойствие. Съвестта го гризе и го подтиква да си изправи погрешката. Казва му: — Сигурен съм, че ти му даде пари. Но кажи колко си му дал за да ти ги върна, 20, 50 или ето, вземи.
към текста >>
Казва му: — Сигурен съм, че ти му даде
пари
.
Господинът разбрал как стои работата и отишъл при бай Ради да му даде 20 лв. Той, обаче, отказва да му е дал пари. Отстранил се, но после пак се връща. Нещо отвътре не му дава спокойствие. Съвестта го гризе и го подтиква да си изправи погрешката.
Казва му: — Сигурен съм, че ти му даде
пари
.
Но кажи колко си му дал за да ти ги върна, 20, 50 или ето, вземи. Бай Ради взел 20 лв., колкото е дал и се разделили приятелски. За кафе Отива бай Ради за чукано кафе Този път съдържателя на магазина го няма, а вместо него продава младата му булка. Хубава и красива млада жена. Бай Ради цени красивото и се вдъхновява от великото.
към текста >>
НАГОРЕ